автор: Ангелина Меранзова-Велянова, детски психолог, психотерапевт
Скъпи родители, нека си го признаем: на хартия всичко изглежда лесно – вечеря, баня, приказка, и хоп детето вече сънува сладки сънища.
Но в реалността времето за лягане може да се превърне в най-голямото предизвикателство за деня. Много от вас вероятно са си задавали въпроса: „Какво толкова страшно има в това да кажа на малкото ми съкровище „Лека нощ“?“ Но за детето (особено ако е на 2–5 години) този момент може да изглежда като „най-дългата раздяла“ — моментът, в който трябва да се отдели от вас, от игрите и от сигурността на вашето присъствие.
Защо децата се страхуват от „Лека нощ“?
Тъмнината и усещането за самота
Представете си, че цял ден сте обградени от светлина, звуци, хора и забавления, а изведнъж всичко затихва и става тъмно. За детето този преход е огромен — то чувства несигурност и може да започне да си представя разни „чудовища“ или „странни шумове“, които иначе не би забелязало, ако светлината беше ярка и вие бяхте наблизо.
„Пускане“ от родителите
Децата на тази възраст често не осъзнават, че всъщност ще ви видят отново само след няколко часа сън. В техните очи раздялата е голяма и сериозна: „Ами ако мама/татко изчезнат? Какво ако се случи нещо, когато не ги виждам?“ Затова се противопоставят, за да са сигурни, че сте до тях или че вечерта не свършва толкова бързо.
Трудно контролиране на емоциите
В края на деня детето е вече уморено, но умореният мозък не винаги е готов да „изключи“. В този миг му е най-трудно да се справя със страховете или преливащите чувства.
Погледнете на времето за лягане като на последната раздяла за деня – и се запитайте, как да я направим по-спокойна и сигурна?
Външни фактори, които влияят върху съня
Майката на 4-годишната Ния разказваше как всичко е било наред, докато веднъж не се скарала на дъщеря си за разхвърляните играчки. През нощта Ния се събудила плачейки, твърдейки, че „лоши играчки“ я гонят. За възрастните звучало чудато, но за Ния тази караница се е превърнала в символ на страх. През следващите вечери майката отделяше 5 минути преди лягане да поговори с нея спокойно за случилото се, да я увери, че я обича, и „лошите играчки“ изчезвнаха от сънищата на Ния.
Промени у дома: Ако очаквате ново бебе или току-що сте се преместили в нов дом, детето ви усеща напрежението. Дори ако вие смятате, че „всичко е наред“, малкият човек може да интерпретира обстановката като несигурна и да го показва чрез кошмари или нежелание да си легне.
Скок в развитието: Представете си 3-годишно дете, което току-що се е научило да брои или да държи молив. Понякога мозъкът му е толкова развълнуван от новите умения, че го държи будно.
Силни емоции: Напрегнати ситуации (кавга с другарче в парка, трудно заучаване на нещо ново, разправия между родителите) могат да се „застоят“ в съзнанието и да изникват точно когато всичко утихне и стане време за сън.
Как да направим раздялата по-спокойна и сигурна?
Споделете на детето вашите планове. „Сега ще си починеш, а аз ще съм в хола и ще приготвя закуска за утре. Когато се събудиш, ще сме заедно.“ Това му дава усещане, че вие сте близо и нищо странно няма да се случи през нощта.
Играйте „лека нощ“ през деня. Понякога е полезно да приучите детето на идеята за раздяла посредством играчките. Нека плюшеното мече „ляга“ да спи, а после „ставате“ заедно. Това е забавен начин да покаже, че сънят е безопасен и че всички се срещаме отново след него.
Създайте си ритуали за сигурност. Може да е любима музика, цветна лампа, „магическо одеяло“, дори ваша стара тениска, която да му напомня за вас. Тези малки детайли създават усещане за постоянство.
Малкият Криси отказваше да заспи, ако баща му не е до леглото. Решиха да направят „магически лъв“ от плюш, на който Криси да „повери“ своите страхове. Всяка вечер Криси му прошепваше „Лека нощ, пази ме!“, преди да се изгаси лампата. След няколко дни видимо ставаше по-спокоен, защото знаеше, че лъвчето и татко са неговите „защитници“.
„Вината“ за среднощните страхове
Не забравяйте, че децата не „манипулират“ умишлено, когато протестират преди лягане. Те наистина се страхуват или тъгуват от раздялата. Ако се погледне през техните очи, моментът „Лека нощ“ може да изглежда като огромен океан от тъмнина и самота. Нашето поведение — топли думи, гушкане, успокояваща музика — им помага да видят, че океанът не е толкова страшен и че светлината на сутрешното слънце идва бързо.
Как да реагираме, ако детето отказва да си легне?
Бъдете търпеливи, но твърди: Давайте ясни сигнали, че е време за сън. Ако се колебаете и отлагате, детето усеща несигурността и продължава да ви търси.
Намалете стимулите: Нека час преди лягане да няма телевизор, силни игри, много захар. Колкото по-тиха е атмосферата, толкова по-малко „ракетно гориво“ за възбуда получава детето.
Не се страхувайте от няколко сълзи: Понякога детето може да изплаче тревогата си. Това не означава, че го изоставяте, а че чувствата му излизат на повърхността. Ако сте там и го успокоявате, вие му показвате, че е обичано, дори когато плаче.
Какво следва?
В следващата статия ще говорим за това как рутината преди лягане може да успокои дори най-развълнуваното дете, като превърне времето за лягане в ритуал на близост, вместо в поле за битка. Ще споделим конкретни стъпки за създаване на спокойна атмосфера и практични идеи, които ще помогнат на детето да се почувства в безопасност и готово да потъне в света на сънищата.
Прочети повече по темата тук:
Самопомощ за родители: „Защо сънят е толкова важен за децата на 2–5 години"
Самопомощ за родители: „Създаване на успокояваща рутина преди лягане"
Самопомощ за родители: „Кошмари, нощни събуждания и нощни ужаси"
Самопомощ за родители: „Кошара, голямо легло и преходи: Кога и как?"
Самопомощ за родители: „Родителски емоции и граници около съня"
Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!
Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.