Самопомощ за родители: „Кошара, голямо легло и преходи: Кога и как?"

Скъпи родители, сигурно сте се питали: „Кога да заменим кошарата с по-голямо легло?“

Въпросът изниква особено когато забележите, че вашият малчуган вече размахва ръчички и крачета, сякаш искат повече пространство. Но истината е, че много често кошарката е изключително уютна и безопасна за детето – нещо като малко „гнездо“, което му дава граници и комфорт в най-спокойните (и най-тъмните) часове.

Защо кошарата е толкова любима?

Кошарата осигурява преграда, която не позволява на детето да се лута из стаята през нощта. Малчуганите на 2–3 години все още имат нужда да усещат, че средата им е ограничена и защитена.

Ако преминете към голямо легло твърде рано, детето може да открие, че може да се „разхожда“ из къщата по всяко време на нощта. Това често води до неочаквани среднощни визити в хола или в спалнята ви, където всъщност никой не получава пълноценен сън.

Обикновено децата са готови да се разделят с кошарата около 3-годишна възраст – понякога дори по-късно. Наблюдавайте дали малкият човек спи спокойно и без да се опитва да прескочи огражденията. По-добре е да изчакате детето да покаже, че е готово за по-голямо легло, отколкото да бързате с тази стъпка.

Как да разберем, че детето е готово?

Представете си 3-годишно дете, което сутрин ви посреща с вик: „Мамо, татко, не мога да изляза!“ Ако забелязвате, че вече му е тясно и дори опитва да се „изкатери“ отвъд преградите, това е червена лампичка, че може би е време за промяна.

• Наблюдавайте ръста. Ако детето изглежда „прераснало“ кошарата (стига до горната част на ограждението или удря с крачета дъската), време е да помислите за по-голямо легло.

• Интерес към леглата на по-големи деца. Някои малчугани проявяват любопитство, като казват: „Искам легло като на кака/батко!“

• По-самостоятелно лягане: Ако рутината за лягане вече не включва толкова много притеснения и детето изглежда уверено, докато заспива.

Представете си, че всяка вечер вашият син се опитва да се надигне и да „прескочи“ оградата на кошарата, и казва: „Аз съм голям, искам да лягам сам!“ Това е ясен сигнал, че може би идва ред на следващата стъпка.

Как да направим прехода по-плавен?

1. Включете детето в избора

Дайте му възможност да избере комплект чаршафи с любими герои или цветове, за да се почувства, че „голямото легло“ е неговият проект. Нека участва и в подреждането на възглавниците или одеялото.

2. Поддържайте познати ритуали

Рутината за лягане (чудната вечерна приказка, приспивната песен) не бива да се променя само защото детето вече спи в по-голямо легло. Така се запазва усещането за сигурност. Дори и в новото легло, дайте му любимата плюшена играчка, която е била с него в кошарата.

3. Създайте „стопери“ за нощни разходки

Ако леглото е без прегради, можете да сложите предпазна решетка от едната страна, особено ако детето обича да се мести в съня си. Учете го, че ако се събуди през нощта и иска нещо, може да повика мама/татко, вместо да обикаля целия дом.

За да го направите още по-забавно, позволете да постави стикери на таблата. Резултатът? Детето е вдъхновена да си ляга там вечер, защото усеща, че това е неговото място.

Проблеми, които може да възникнат

Представете си дете, което на втората седмица в голямото легло решава, че иска обратно в кошарата. Може би се е уплашило някоя вечер от тъмна сянка и си спомня „безопасната крепост“. В такъв случай го успокойте, уверете го, че новото легло също е сигурно и ако иска, може да държи ваша стара тениска като “защитник“ през нощта.

• Неочаквани нощни разходки. Дори най-спокойното дете може да реши, че е „страшно забавно“ да отиде в кухнята в 3 през нощта. Говорете с него, че вечерта е за спане, а ако се събуди изплашено, нека вика, вместо да броди.

• Регрес (желание да се върне в кошарата). Нормално е за някои деца, след първоначалната еуфория, да си спомнят за сигурните стени на кошарата. Осигурете им “заместител“ на сигурността — мека решетка, любима играчка, или светлинка за нощта.

Отбележете постижението

Когато детето се премести в голямо легло, отбележете този момент по приятен начин:

• Малко тържество или поздравление – „Браво, вече спиш в голямото легло като голям човек!“

• Покажете му, че се гордеете с новата стъпка, без да го притискате да се чувства задължително „голямо“. Все пак, малко дете прави огромна промяна в живота си!

Пътят от кошарата до голямото легло може да бъде вълнуващо приключение за вас и детето ви. Най-важното е да не бързате, да изчакате сигнала, че то самото е готово, и да направите прехода спокоен и позитивен.

Прочети повече по темата тук:

Самопомощ за родители: „Защо сънят е толкова важен за децата на 2–5 години"
Самопомощ за родители: „Времето за лягане – раздяла или заслужена почивка?"
Самопомощ за родители: „Създаване на успокояваща рутина преди лягане"
Самопомощ за родители: „Кошмари, нощни събуждания и нощни ужаси"
Самопомощ за родители: „Родителски емоции и граници около съня" 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.