От какво се нуждае една връзка, за да бъде пълноценна?

Какво е общуването? Какво ни дава то и какво променя то в нас?

Много хора си задават въпроса, как да запазят взаимоотношенията си в семейството здрави за по дълго време и какво им липсва, какво пропускат в обзелото ги ежедневие. Някой биха казали – романтиката. Да, така е романтичните взаимоотношения са много важни, за да чувстваме една любовна връзка пълноценна, но не са напълно достатъчни за да бъде тя здрава.

Според мен и колегите психолози общуването е може би най-важната част от нашия живот, защото ни дава възможността да се променяме и обогатяваме с всеки един обмен на информация. Чрез общуването ние можем да заявим себе си пред другите, а това от своя страна да ни даде свобода и удовлетворение. Едно от най-важните неща в съвместния ни живот с близки, приятели, семейство и всички хора около нас е общуването.

Говоренето открито с любимите хора е един много ключов елемент за здрави отношения било то между съпружеска двойка, между родител – дете или просто приятели. Разговорите на различни теми ни дава възможността да останем по-свързани с партньора ни в по-дългосрочен план. Обсъждането на теми за родителство и домакинство не са достатъчни, добре е да отделяме време за обсъждане на по-лични и дълбоки теми, като не бягаме и от такива, които са по-трудни за разговор, все пак е добре е да се спазва любезния тон, защото понякога това може да се отрази негативно върху връзката. Естествено няма как да се избяга от това да се изрази несъгласие по обсъжданата тема, но идеята е да се избяга от разрушително поведение като викове и крясъци, които биха изиграли негативен ефект върху това което се стремим. Мои клиенти ми задават въпроси от рода: Когато не съм съгласен със съпругата ми не е ли по-добре да мълча и да я оставя да прави и говори, каквото иска?

Понякога това е добър вариант, но понякога пасивността е един доста деструктивен елемент във взаимоотношенията и би провокирало по-голяма агресия и нездравословен изход от ситуацията. В такива ситуации използването на конструктивни стратегии като изслушване на гледната точка на партньора и опит за разбиране на чувствата и емоциите му е доста по-добър за справяне с разногласията.

Да разговаряме, да споделяме, да бъдем открити, за да не се налага да предполагаме и така понякога да губим, да живеем в компромис и накрая да пропускаме безценни моменти, за които после да съжаляваме.

Как да устоим на ежедневието и еднообразните ангажименти свързани с дом, деца, работа?

Като семеен психолог и консултант, аз препоръчвам въпреки ангажираността да се измъкваме от еднообразието, като може да се организират интересни неща за двамата съпрузи в зависимост от техните интереси. Планиране на вечери за двама, вечер с танци, кино и др. идеята е да се избяга от рутината.

Кога е добре да потърсим подкрепа от психолог за подобряване на общуването в партньорството си?

Има много фактори, които могат да повлияят негативно и да създадат неприятности в една връзка, това може да са фактори свързани с родителство, финанси, несъвместимост в гледни точки, различни концепции за живота, които могат да създават повтарящи се конфликти и недоразумения. Оставяйки проблемите във времето, замитайки ги под килима може да доведе до отдалечаване, силна фрустрация, дори непоносимост. В такива моменти психологът може да окаже съдействие и подкрепа на двойките, които са изпаднали в една и съща борба за решаването на един конфликт.

Нека онагледя това като ви запозная с една притча, която отговаря на много въпроси, които си задаваме:

"Мъж и жена живели заедно трийсет години. В деня на годишнината жената, както винаги, опекла домашен хляб – същия, който пекла всяка сутрин, ден след ден.

Тя отчупила парче хляб на всяко от техните деца и разрязала останалия хляб на дълго, намазала двете половинки с масло и както винаги била готова да подаде на мъжа си горната част. На средата на пътя ръката й спряла. Тя помислила:

„Искам веднъж да изям горната част на хляба. Мечтая за това всяка сутрин от 30 години! Бях примерна жена, отгледах добри синове, поддържах в ред дома, мисля, че днес го заслужавам!”

И тя подала на мъжа си долната част на хляба. Такова нещо никога не си бе позволявала за 30 години съвместен живот. Мъжът й взел хляба и отговорил с усмивка:

– Какъв неоценим подарък ми направи тази сутрин! От детството си обичам долната препечената част на хляба, но винаги считах, че тя по право принадлежи на теб!"

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправена връзката Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено партньорство! Свържете се с наш семеен психолог в гр.Бургас!

Автор: семеен психолог и консултант Нели Баева, за контакт с мен натиснете ТУК.