Ключът към истинския успех

 – Дефинирай ми успех.

– Успех е, когато мечтите ти се сбъдват.

– Дефинирай ми мечта.

– Мечта е нещо, което искаш от цялото си сърце. Винаги си го искал. Човек трябва да има мечти.

– Искаш да кажеш, че успехът се случва, когато се сбъдва нещо, което си желал с цялото си сърце?

– Да, точно така. Е, не винаги се случва. Предполагам аз съм много неуспешен човек.

– Дефинирай ми неуспешен.

– Нали знаеш как родителите ни винаги искат най-доброто за нас. Моите искаха да стана съдия. Колкото и да се опитвах никога не успях да стъпя на редицата на отличниците. Завърших обикновена гимназия. С нея си и останах. Пропилях мечтите си. Късно е за мен – нормално е да кажа, че не съм успял в живота.

– Значи мечтите ти щяха да се сбъднат, ако беше станал съдия?

– Ами, представял съм си го. Няма да е лошо. Може би да – щях да бъда много уважаван и парите нямаше да са зле. Нашите щяха да се гордеят с мен.

– Смяташ ли, че твоите родители са успели в живота?

– О, да. Всички са от бедни семейства, дошли са тук и са осигурили на себе си и на мен всичко необходимо. И жилища купиха, и работата им е сигурна. Направили са си семейство. Какво му трябва на човек.

– Мислиш ли, че са сбъднали мечтите си?

– Повечето със сигурност. Е, не видяха сина си в тога, аз съм разочарованието в семейството, но каквото става въпрос за тях – сбъднали са си го. А и те са хора, които не искат много.

– Какво имаш предвид – не искат много?

– Те са обикновени хора, техните мечти са прости. Когато баща ми се прибираше вечер и носеше на майка ми любимите й бисквити, тя го целуваше и казваше, че е късметлийка, че го е намерила. Той пък ставаше сутрин, задължително се бръснеше и гладеше ризата си – за него работата беше нещо много важно. Все се чудих как става всеки божи ден в 6 часа – чувах радиото, а той много обичаше да пее и го наричахме петелът в нашата къща. Не познавам по-жив човек от баща си. Майка ми пък обичаше да готви, казваше, че да влезеш в супермаркета е вълшебство – стоеше там с часове, четеше етикетите, пробваше от всичко. Всеки ден готвеше всевъзможни вкусотии, а най-обичаше като се съберем всички на масата и да си поискаме допълнително – това значеше, че отново е сътворила шедьовър. Често ходехме на разходка по морето, мама обличаше най-хубавите си дрехи, а татко ми разказваше истории за риболов, за птиците, които чувахме, все интересни неща. Беше горд, че се движи из такъв хубав парк, едно време са нямали такава възможност. Че затова ти казвам – мечтите им са простички. Ама бяха щастливи де, много.

– И ти вярваш, че те са успели хора, въпреки простичките си мечти?

– Ооо, да. Те са ми за пример.

– А за какво мечтаеш ти?

– По принцип мечтая да стана много богат. Да не ми липсва нищо, така да се каже. Ама в днешно време нали знаеш – много риби има в морето. Изобщо не е лесно.

– Казваш по принцип? Защо?

– Ами, не знам. По принцип, за да сбъдваш мечтите си трябва да си осигурен финансово – по-лесно е.

– Искаш да кажеш, че мечтата ти да станеш богат я имаш, за да успееш да сбъднеш други свои мечти?

– В общи линии да. Хубаво го каза.

– Какви са тези други мечти?

– О, те не са толкова специални. Като малък исках да стана пират и да си имам говорещ папагал. Винаги съм искал папагал. Щях да го нося на рамото си и да му разказвам за съкровища, а той да казва „Ай ай капитане!“. Ще е много смешно.

– Какви други мечти си имал като дете?

– Исках да си купя риза като на баща ми. Помня, че плаках един ден, когато сложих неговата и ръкавите ми висяха до земята. Исках да бъда голям и да се бръсна като него. Помня, че на вечеря винаги се качвах на стола и казвах, че и аз работя – като разпределител на десерти. Казвах на кого да се пада голямото парче, на кого по-малкото, според заслугите за деня. Нашите ми се смееха и ми казваха, че от мен ще стане велик съдия. Е, за жалост не успях.

– Това са хубави мечти. Я ми кажи, какво би правил, ако сега имаш достатъчно пари?

– Хмм. Бих си купил папагал. И бих го обучил да стои на рамото ми и да се разхождам с него в парка. Да му разказвам за другите птици и децата да му се радват. А на жена ми бих й казал „Скъпа, обличай се!“. И ще я заведа на най-хубавия ресторант на брега и ще й кажа, че тя е най-хубавото нещо в живота ми. А тя ще се радва, ще блести. След време ще си имаме деца и те ще бъдат щастливи като нас. Ама в днешно време, с този стрес – човек може ли да си позволи деца?

– Смяташ ли, че ако сбъднеш тези мечти, ще бъдеш успешен?

– Е как – аз ще съм най-щастливият човек на света!

– Казваш обаче, че тези мечти не са толкова специални. Помниш ли? Как така нещо толкова простичко и неспециално може да те направи най-щастливият човек на света?

– Не знам защо го казах. Предполагам, че да си успешен днешно време се изисква да си богат, да въртиш бизнес, да имаш репутация, да те уважават, да имаш скъпа кола и да можеш да си я позволиш…

– Кой го изисква?

– Откъде да знам. Обществото? Системата?

– Обществото дефинира дали човек е успял или не, така ли?

– В днешно време е така, да.

– Чии мечти сбъдваш тогава?

– А… не разбрах въпроса?

– Да си успешен човек означава да ти се сбъднат мечтите – нали така? Твоите родители са имали простички мечти и са били щастливи, защото са си ги сбъднали и това ги прави успели хора. Ти обаче се определяш като неуспешен човек. Сякаш за теб важат други правила – правилата на обществото, на духът на времето, в което живеем – те определят дали си успял или не. Дали си станал богат, дали си си купил скъпа кола, дали те са те одобрили и са ти дали уважението си, като на успял човек. А твоите мечти, тези зад богатството са много простички и неспециални по твои думи. Да имаш папагал, да имаш щастливо семейство. Пак те питам. Чии мечти сбъдваш в момента?

– Разбрах те. Благодаря ти.

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.