Детски психолог в Бургас 

Детският психолог в Бургас Ангелина Меранзова-Велянова коментира:

„Да се чувстваш защитен и обичан е крайъгълният камък на психичното здраве на детето.“

Да бъдеш жив и да останеш здрав са биологични императиви, които ръководят поведението ни от началните моменти след раждането. А знаете ли, че се учим как да обичаме само една година през живота си? И не коя да е една – а точно първата!
Да, абсолютно недостъпна до нашето съзнание, тази първа наша година на този свят като новородени предопределя светоусещането и степента ни на привързаност към други човешки същества.

Кой ни учи как да обичаме ли? Да, прави сте – Мама.

Според Джон Боулби начинът, по който се осъществява комуникацията между майката и детето в първата една година от живота е основополагащ за това какъв стил на привързаност ще развие детето в бъдеще. Този стил на привързаност се интернализира, превръща се във вътрешен устойчив модел, който е непроменяем до края на живота, приложим във всички връзки, които създава детето като възрастен.

Вече може да бъдем сигурни, че от първите седем, първата е може би най-важната!

За да развие едно дете сигурна привързаност и доверие към родителя си и света, някъде по време или към края на първата годинка, то трябва да изгради основно усещане за доверие:

✅Доверие, че светът е безопасен

✅Доверие, че нуждите ми ще бъдат удовлетворени

✅Доверие, че мога ефективно да повлияя на света

✅Доверие, че родителят ми е надежден и добър

✅Доверие, че аз съм добър

 В много от случаите обаче, поради едни или други обстоятелства – детето придобива опит, който го убеждава точно в обратното:

⚠️че светът е опасно място

⚠️че нуждите ми се удовлетворяват, НО много неконсистентно и непредвидено

⚠️че каквото и да направя, колкото и да плача и да се тръшкам – мама я няма/не отговаря на моите викове

⚠️че мама се грижи за мен и ме храни, но когато го прави – тя е окупирана с други неща и сякаш ме гледа, но не ме вижда.

 Този опит е реален за много от нас, като в повечето случаи нашите родители са правили най-доброто, на което са били способни. Тоест няма нужда да си представяме майка, която съзнателно неглижира детето си (въпреки, че и това е реалност за много хора), а:

– майка, която излиза от майчинство на шестия месец от раждането, за да работи и да издържа семейството си;

– майка, която се опитва да удовлетвори нуждите и на бебе, и на по-големи братя и сестри;

– майка, която живее с по-възрастни родители/роднини, които изземват нейната функция като по-старши/опитни в гледането на деца и т.н. и т.н.

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Свържете се с детски психолог в Бургас, който ще Ви подкрепи в приключението наречено родителство!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.