автор: Ангелина Меранзова-Велянова, детски психолог, психотерапевт
Скъпи родители, нека бъдем честни: понякога истинското предизвикателство около съня не е самото дете, а нашите собствени усещания, които носим от миналото или които се появяват, когато погледнем малкото си мъниче и се чудим дали го „изоставяме“.
Може да сме имали тревожни вечери в нашето детство или да сме слушали различни съвети: „Не го оставяй да плаче!“, „Трябва да стане самостоятелен!“ и т.н. Тази статия е точно за това — как да запазим баланс между емоциите си и здравословните граници за сън.
Защо нашите чувства са толкова важни?
Децата са като малки емоционални „скенери“ — улавят емоциите и настроенията ни дори когато се опитваме да ги скрием. Ако вие сами сте имали кошмари или трудности със заспиването като дете, може подсъзнателно да се страхувате да не повторите „собствените си травми“. Или, ако смятате, че „ако го оставя да плаче, съм лош родител“, може да бъдете прекалено отстъпчиви, от страх детето да не се почувства изоставено.
Представете си, че като малки сте се будили нощем и сте плакали, без никой да дойде да ви успокои. Сега, когато детето ви започне да плаче, веднага се паникьосвате, сякаш искате да „компенсирате“ собствения си опит. В резултат се появява колебание в начина, по който поставяте граници.
„Оставям ли го да плаче?“
Чувайки тази фраза, много родители усещат двоумение и вина. Какво всъщност означава „приспиване с плач“ и дали е „жестоко“? Да изясним:
Проверка на причината
Ако детето плаче заради страх, болка, кошмар или физически дискомфорт, естествено е веднага да откликнете.
Ако обаче плачът е просто защото не иска да си ляга или не приема, че е настъпило времето за сън, това е различна ситуация.
Целта не е да го изоставим
„Приспиване с плач“ не означава да оставите детето в стаята и да изчезнете. То е по-скоро усвояване на умението да се самоуспокоява, но при ясното послание, че родителят е на разположение.
Децата печелят доверие, когато научат, че дори и да плачат, родителят е наоколо, не се губи, но и не ги „спасява“ всеки път, ако не е реална нуждата от това.
Представете си 2,5-годишно дете, което всяка вечер плаче за още 5 книжки и още 3 чаши вода. Родителят, воден от страх, че „оставям го да страда“, непрекъснато отстъпва. Резултатът? Детето свиква, че плачът води до удължаване на ритуала, дори когато не е наистина изплашено. В такъв момент твърдо, но с любов казваме: „Знам, че е трудно да се разделим с игрите, но сега е време за сън. Ако искаш, можеш да поплачеш малко, аз съм тук и те чувам, и все пак лягаме да спим.“
Баланс между топлина и граници
Последователност
Ако днес реагирате на плача с бързо гушкане и 2 нови книжки, а утре се ядосате и кажете „Не!“, детето ще се обърка. По-добре е спокойно да обяснявате, че "Не!" не означава липса на любов, а уважение към правилото за лягане.
Ясни послания
Говорете с нежен, но уверен глас: „Разбирам, че не ти се спи още, но сега е късно, затова е време да починем. Аз съм наблизо, всичко е наред.“
Така детето усеща, че вие сте спокойни и не се поддавате на вина или паника.
Кратко уверение
Ако плачът продължава, влизате в стаята, гушвате за половин минута или просто полагате ръка на гръбчето. „Тук съм. Знам, че си тъжен, че вечерта свърши. Но ще се видим сутринта.“ Не оставяйте съмнение, че изчезвате.
Една майка, която сама е била много страхлива като дете, трудно понася всякакъв плач. Тя обикновено тича веднага при първия вик и дава на детето още и още от всичко (книжки, вода, целувки). Но след като осъзнае, че се паникьосва от собствения си минал опит, може да си припомни, че „няколко сълзи не са опасни“. Започва да прилага 5-минутен интервал: изчаква кратко, за да се увери, че детето не плаче заради реален дискомфорт. Ако плачът не спира, влиза, успокоява го за кратко и излиза отново. След седмица детето плаче много по-кратко и бързо разбира, че мама го обича, но сънят е приоритет.
Как да се справим с нашите собствени емоции?
Самоанализ
Спомнете си какви бяха вашите преживявания като дете. Дали сте се будили сам-сами, плашили ли сте се от тъмното? Как това влияе на сегашните ви реакции? Признайте, че всяко дете е различно и вашият мъник не е задължително да изживее същите страхове.
Подкрепа от партньор или близки
Понякога другият родител може да бъде „по-твърд“ или по-спокоен. Позволете му да поеме вечерния ритуал или нощните събуждания от време на време. Споделяйте чувствата си с приятели или роднини, които имат сходен опит. Чуйте различни гледни точки.
Отпуснете перфекционизма
Не се стремете всяка нощ да е идеална. Възможно е понякога да направите компромис или да реагирате не така, както сте планирали. Но цялостната посока е важна: детето да се чувства обичано, но и да се учи на самостоятелност.
Представете си баща, който като дете е спял в леглото на родителите си до 6-годишна възраст. Сега се улавя, че го е страх да каже „не“ на своя 3-годишен син, когато той иска да спи при тях. Разговор с партньорката му помага да разбере, че неговият син е спокоен и не се нуждае от същите неща, които бащата е изпитвал като дете. Така бащата преодолява чувството за вина и успява да постави здравословни граници: детето спи в своето легло, а при нужда те го успокояват, без да нарушават установения ред.
Децата се учат от нашия пример. Когато виждат, че дори и да плачат, ние оставаме спокойни, уверени и обясняваме ясно, те започват да приемат, че правилата и границите не са заплаха за любовта, а част от изграждането на независимостта им. И най-важното — нашата любов не изчезва, когато казваме „не“.
Прочети повече по темата тук:
Самопомощ за родители: „Защо сънят е толкова важен за децата на 2–5 години"
Самопомощ за родители: „Времето за лягане – раздяла или заслужена почивка?"
Самопомощ за родители: „Създаване на успокояваща рутина преди лягане"
Самопомощ за родители: „Кошмари, нощни събуждания и нощни ужаси"
Самопомощ за родители: „Кошара, голямо легло и преходи: Кога и как?"
Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!
Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.