Самопомощ за родители: „Кошмари, нощни събуждания и нощни ужаси: какво да правим?"

Скъпи родители, дори и най-грижливо изграденият вечерен ритуал не гарантира, че детето няма да се буди през нощта.

За мъниците на 2–5 години е съвсем нормално да се събуждат поради множество причини — от кошмар до просто желание да усетят, че мама и татко са още там. Нека видим как да реагираме спокойно и ефективно, без да превръщаме нощните събуждания в драма.

Кошмари

Какво ги провокира?

• Силни впечатления от деня (една плашеща сцена от анимация, разтърсваща случка на детската площадка)

• Семейни промени (очакване на ново бебе, преместване в нов дом)

• Усвояване на нови умения, когато мозъкът и въображението на детето са особено активни

Представете си, че през деня сте играли „Хипопотамът и лъвът в джунглата“ и детето се е вживяло толкова много в историите за диви животни, че през нощта сънува, че лъвът го гони. Кошмарът всъщност е продължение на дневната игра.

Как да реагираме?

• Бъдете кратки и успокоителни. „Тук съм, всичко е наред, това беше само сън.“

• Избягвайте дълги разговори. Те могат да разсънят и детето, и вас. Краткото успокоение с тих глас често е напълно достатъчно.

• Ако детето настоява да сподели: „Разкажи ми набързо какво сънува“, после го върнете към спокойствието — „Сега видя, че лъвът не е истински, всичко е наред, гушни си мечето и да спим.“

Нощни ужаси

Какво представляват?

• Срещат се доста по-рядко от кошмарите, но са много по-стряскащи за родителя.

• Детето дълбоко спи, но може да крещи, да се мята, с широко отворени очи, без да е будно.

Представете си дете, което посред нощ изведнъж се изправя в леглото, вика и маха с ръце. Изглежда ужасено, но не ви разпознава и не реагира, когато му говорите. След минути отново пада в дълбок сън, а сутринта не помни нищо.

Как да реагираме?

• Не опитвайте да го будите насила. Детето реално е в дълбок сън и няма да разбере опитите ви да го „събудите“.

• Уверете се, че е в безопасност. Ако е в леглото, просто го придържайте леко, за да не падне или да не се удари в мебелите.

• Изчакайте. Нощните ужаси обикновено отминават за няколко минути и детето отново потъва в дълбок сън.

Ако знаете, че детето е особено напрегнато през деня (примерно е без следобедна дрямка и е капнало от умора), опитайте да го сложите вечер по-рано. Често преумората е фактор, който отключва нощните ужаси.

Нощни събуждания

Защо се случват?

• Детето може да изпитва жажда, лек дискомфорт или просто желание да провери дали мама/татко са наоколо.

• Това е нещо като „сигурността на деня“, приложена през нощта — „Все още ли си тук, щом отворя очи?“

Представете си, че детето чува някакъв лек шум навън (кола, вятър) и иска да се увери, че всичко е наред. Или пък му хрумва, че плюшеното му кученце не е на обичайното място. Тези дреболии могат да се окажат достатъчни да го „разбудят“.

Как да реагираме?

• Уверете детето нежно, че всичко е наред. Един спокоен глас, кратка прегръдка или потупване по гърба обикновено стигат.

• Избягвайте да включвате силна светлина, да пускате телевизор или да водите дълги разговори. Целта е да не се разсъни повече.

• Напомнете: „Аз съм тук, всичко е спокойно. Можеш пак да си затвориш очите и да спиш.“

Допълнителни идеи за по-лесно връщане към съня

1. „Вълшебна възглавница“

Нека детето има възглавница, която да го „пази“ — напр. кажете му, че възглавницата има вълшебна сила и ако си сложи главата върху нея, всички страхове се стопяват като балончета.

2. Мека нощна светлина

Малка лампа, която да свети слабо с меко жълто или оранжево, помага на детето да види стаята си без да се плаши от тъмнина, но не е прекалено ярка, за да го разсъни.

3. Любима история за „гасене на страховете“

Преди лягане прочетете кратка книжка, в която героят си ляга без страх. Много деца имитират любимите герои и се вдъхновяват да бъдат смели.

Кога да се тревожим?

• Ако кошмарите стават твърде чести (всяка нощ в продължение на седмици)

• Ако детето изглежда крайно уплашено или не може да се успокои дълго време след събуждане

• Ако има други симптоми (страхове през деня, силна тревожност, отказ да напуска дома)

В такива случаи е добре да се консултирате с педиатър, за да изключите здравословни причини или да получите професионални насоки.

Прочети повече по темата тук:

Самопомощ за родители: „Защо сънят е толкова важен за децата на 2–5 години"
Самопомощ за родители: „Времето за лягане – раздяла или заслужена почивка?"
Самопомощ за родители: „Създаване на успокояваща рутина преди лягане"
Самопомощ за родители: „Кошара, голямо легло и преходи: Кога и как?"
Самопомощ за родители: „Родителски емоции и граници около съня" 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.