Самопомощ за родители: „Граници, последствия и санкции: как да ги прилагаме с емпатия и уважение? "

Скъпи родители, днес ще се спрем на една деликатна, но изключително важна тема – как да поставяме граници, да реагираме при нежелано поведение и да прилагаме последствия и санкции, без да засилваме несигурността и тревожността на детето.

Запознай се с предишните статии по темата тук:
Самопомощ за родители: "Сигурна привързаност като защита срещу травмата
Самопомощ за родители: "Kак да изградим наново сигурната привързаност"
Самопомощ за родители: "Как нашите ценности влияят върху детето?"
Самопомощ за родители: "Задържащата среда - ключ към сигурна привързаност"
Самопомощ за родители: "Планираната среда - ключ към сигурна привързаност"
Самопомощ за родители: "Kак да управляваме възбудата и емоциите на детето"
Самопомощ за родители: „Ролята на физическата среда в сигурността" 

Много родители и възпитатели се колебаят дали да налагат ясни правила и ограничения, страхувайки се да не наранят детето. В действителност, разумните ограничения са успокояващи за децата – те им дават сигурна рамка и им показват, че възрастният се грижи и е готов да поеме отговорност, когато поведението излиза от контрол.

Децата с тревожно-амбивалентен или тревожно-избягващ стил на привързаност често тестват границите, за да се убедят, че възрастният наистина ги обича и ще остане до тях, дори когато са „непокорни“.

Натискането на граници е част от естественото развитие – така детето учи къде свършва неговата свобода и започва тази на другите.

Логични последствия вместо произволни санкции

Един от ключовите принципи при прилагането на дисциплина е да има логична връзка между постъпката на детето и последствията от нея.

Пример 1: Ако малко дете избяга на улицата и това е опасно, логичното последствие е то да изгуби временно правото да играе само навън. Когато се почувствате сигурни, че може да се справи, отново му позволявате, като ясно напомняте за правилата.

Пример 2: Ако по-голямо дете счупи прозорец умишлено, логично е да участва в разходите или в поправката, вместо да му се забранява гледането на телевизия. Чрез този подход детето разбира пряката връзка между действието и последствията.

Този модел на мислене е от особено значение в среда, където често има много правила и регулации (например в приемна грижа или голямо семейство). Колкото повече можем да намалим произволните наказания („Забранено ти е да излизаш цяла седмица!“) и да се фокусираме върху естествените и логични последствия, толкова по-добре детето ще разбира и приема дисциплината.

Защо не бива да разчитаме на срама и отхвърлянето?

Голямо предизвикателство при децата с несигурна привързаност е, че всяко наказание, което подсилва чувството на изоставяне, може да засили тревожността им вместо да ги научи на отговорност.

Изречения като „Отиди в стаята си и си помисли какво направи!“ може да увеличат усещането за отхвърляне при тревожно-амбивалентно дете, което се страхува, че „никой не го иска“ и „мама/татко ще си тръгне завинаги“.

По-ефективен подход е да кажем: „Виждам, че се гневиш и не можеш да спреш да крещиш. Остани близо до мен, за да можем заедно да измислим как да се успокоим“. Така детето усеща, че вие не го изоставяте, а му помагате да овладее емоциите си.

Според принципите на сигурната привързаност, детето трябва да разбере, че може да направи „лоша постъпка“, без самото то да бъде заклеймено като „лошо“. Нашата цел е да критикуваме поведението, а не детето като личност.

Как да избираме санкции?

1. Минимална необходима мярка: Санкцията следва да е достатъчно сериозна, за да спре нежеланото поведение, но не бива да бъде прекомерна. Ако натежи прекалено, детето може да се почувства безсилно и да загуби мотивация за промяна.

2. Постижима: Санкцията трябва да е реалистична, за да не остане детето с чувство за провал. Пример: „Няма да имаш право на десерт две вечери, защото счупи чиния от яд“ – постижимо и ясно. Но пълна забрана на всички любими дейности за месец може да се окаже невъзможна за изпълнение от всички страни.

3. Обяснена съпричастно: Вместо „Ето, наказан си и толкова!“, покажете, че разбирате емоциите на детето: „Знам, че се ядоса страшно много. И все пак, когато чупиш неща, това носи последствия. Сега ще трябва да отделим пари/време за поправка…“

Включване на детето в определянето на правилата

В предишната статия за физическата среда споменах колко е важно детето да участва в оформянето на пространството. Подобен подход може да прилагаме и при установяване на основните правила и санкции.

Когато детето се държи добре и е в спокойно състояние, можем да го попитаме: „Според теб, какво трябва да се случва, ако някой умишлено счупи нещо?“ или „Как може да се справим, ако някой удря другите?“

Тази предварителна договореност намалява конфликта, когато наистина се стигне до нарушаване на правилото. Детето знае, че само е участвало в определянето на последствията.

Все пак, трябва да сме внимателни да не прехвърляме цялата отговорност за санкциите на детето, особено ако виждаме, че е склонно да се самообвинява. Децата с тревожно-избягващ стил на привързаност понякога избират прекалено тежки наказания, тъй като носят силно чувство за вина.

Дисциплина като възможност за укрепване на връзката

Когато детето извърши „провинение“, това често е момент, в който предизвикателното поведение всъщност подава сигнал: „Имам нужда от помощ, за да се справя с тези чувства!“. Вместо да наливаме масло в огъня с яростни обвинения, можем да отговорим със:

1. Емпатия: „Разбирам, че си ядосан/а и имаш причина за това.“

2. Ясна граница: „Но не приемам да удряш/чупиш/обиждаш, затова сега…“

3. Подкрепа: „Оставам с теб, за да намерим друг начин да покажеш как се чувстваш.“

Така дори проблемното поведение се превръща в шанс да покажем любов и безусловно приемане, но и да очертаем здравословни граници.

При прилагането на последствия можем да мислим: „Дали това наказание намалява или увеличава емоционалния хаос у детето? Дали показва загриженост и готовност за подкрепа?“

Прочети повече по темата тук:
Тревожно-амбивалентен стил на привързаност – защо детето се вкопчва в родителя си
Тревожно-избягващ стил на привързаност при децата
Какво да направя, ако детето ми има тревожно амбивалентен или тревожно-избягващ стил на привързаност

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.