Самопомощ за родители: „Ролята на физическата среда в чувството за сигурност"

Скъпи родители, в предишните статии говорихме за планираната среда, „сигурната основа“ и онези „регулатори на на емоционална възбуда“, които помагат на децата да се почувстват защитени и разбрани. 

Запознай се с предишните статии по темата тук:
Самопомощ за родители: "Сигурна привързаност като защита срещу травмата
Самопомощ за родители: "Kак да изградим наново сигурната привързаност"
Самопомощ за родители: "Как нашите ценности влияят върху детето?"
Самопомощ за родители: "Задържащата среда - ключ към сигурна привързаност"
Самопомощ за родители: "Планираната среда - ключ към сигурна привързаност"
Самопомощ за родители: "Kак да управляваме възбудата и емоциите на детето" 

Днес ще надградим, като обърнем внимание на това как физическата обстановка – от обзавеждането на дома до пространството за игра – може да допринесе за позитивната промяна при тревожно-амбивалентните или тревожно-избягващите деца.

Защо е важна физическата среда в терапевтичния процес?

Когато говорим за „планирана среда“, обикновено имаме предвид предвидимостта, структурата, топлината и предизвикателството, които оформят ежедневието на детето (вижте предишните ни статии). Но самото физическо пространство също има силно символично значение. Мястото, където детето живее, играе и спи, изпраща послания за:

• Степента на грижа: Дали е чисто, поддържано и уютно?

• Границите и сигурността: Има ли ясно разграничение между личното и общото пространство?

• Топлината и приемането: Приветливи ли са стаите, включени ли са детските предпочитания в обзавеждането?

Дори най-дребните детайли могат да помогнат на детето да почувства, че се ценят неговите нужди и предпочитания, или обратното – да го накарат да се чувства нежелано и неприето.

Ключови моменти при оформяне на дома или центъра за грижи

1. Чистота, удобство и приветливост

Домът (или помещението, в което детето прекарва голяма част от времето си) трябва да излъчва топлина и грижа. Не е нужно всичко да е ново или скъпо, но е важно обзавеждането да покаже, че „има хубави неща, защото и ти си ценен/ценна“.

Помнете, че дете с тревожна привързаност или слаба емоционална регулация може да повреди или счупи предмети. Не го приемайте лично и не реагирайте с гняв. По-добре поправете и подменете бързо счупеното, като при възможност включете детето в процеса. Така то ще се учи да поема отговорност по спокоен начин.

2. Ясно разделение между лични и общи пространства

Личното пространство (стаята на детето) му позволява да усети независимост и свобода в една контролирана среда. При деца, които често пренареждат и „местят“ всичко в стаята си,  може да се тълкува като опит да намерят ред и контрол, особено ако вътрешният им свят е хаотичен.

Общите пространства (хол, кухня, двор) символизират „групата“ или семейството. Тук всеки трябва да се чувства добре дошъл и никой не бива да доминира изцяло върху обстановката.

3. Съобразяване с възрастта и индивидуалните нужди

Както вече споделихме при темата за „планираната среда“, е важно да се вземе под внимание възрастта на развитие на детето, а не само хронологичната.

Ако детето е по-голямо, но емоционално е на по-ниска възраст, може да има нужда от „по-детски“ визуални стимули или играчки, без да бъде осъждано за това („Защо играеш с бебешки играчки, ти си на 10!“).

Наличието на кът за творчество (арт материали, хартия, лепило, музикален кът) предоставя възможност за изразяване на вътрешния свят по градивен начин, вместо чрез агресивно поведение.

4. Обърнете внимание на сигурността, без да прекалявате

Децата с тревожно-амбивалентна или тревожно-избягваща привързаност често изпитват сериозни страхове. Нуждаят се да знаят, че външните хора не могат да нахлуят в тяхното пространство.

Заключващите се врати, сигурните прозорци и по възможност предвидима рутина (например всяка вечер се пускат щорите по едно и също време) намаляват чувството на несигурност.

Излишният свръхконтрол (блокиране на всяка бутилка с шампоан или паста за зъби, защото „може да е опасно“) обаче също не е полезен. Това може да засили тревожността на детето и да го накара да вярва, че светът е изпълнен само с опасности.

5. Градината или дворът – „пространство за освобождаване“

Ако разполагате с двор или градина, постарайте се да има място за тичане, скачане, крещене и дори блъскане (например люлка или боксов чувал), така че детето да може безопасно да освобождава натрупаното напрежение.

Една сензорна градина с различни текстури, миризми и звуци може да помогне за успокояване и осмисляне на чувствата. Поддържаните огради или плетове символизират ясни граници: „Тук е моето сигурно място“.

В статиите дотук говорихме за:

• Сигурната привързаност като щит срещу травмата: Детето има нужда от предвидима и топла среда, за да не се засилват страховете му.

• Планираната среда и механизмите за емоционална регулация: структура, подхранване, успокояващи дейности и предизвикателства.

• Сигурната основа: Предоставянето на подходящо физическо пространство е част от това да осигурим кръг от сигурност и да насърчим децата да изследват (както външния свят, така и собствените си възможности) без страх.

Физическата среда е естествено продължение на всичко това. Става въпрос за превеждане на теорията в реални, всекидневни детайли, като подготовка на детската стая, общите помещения и двора, така че да подкрепят, а не да саботират усилията ни да изградим сигурна привързаност.

Гледайте на щетите по мебелите не като на лична обида, а като на комуникация: „Трудно ми е. Нямам думи за болката си, затова изразявам агресия към предметите“. Помнете, че спалнята е личното пространство на детето. Уважавайте го, но при нужда се намесвайте, за да поддържате ред, обяснявайки защо го правите.

Възрастният е този, който „държи“ средата. Ако има замърсявания, счупени предмети или неподходящи условия, детето възприема това като „И възрастният не се справя – значи не мога да му се доверя“.

С правилната организация на физическото пространство вие правите още една важна стъпка към създаването на сигурна връзка и устойчиво емоционално развитие за вашето дете.

Прочети повече по темата тук:
Тревожно-амбивалентен стил на привързаност – защо детето се вкопчва в родителя си
Тревожно-избягващ стил на привързаност при децата
Какво да направя, ако детето ми има тревожно амбивалентен или тревожно-избягващ стил на привързаност

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.