Самопомощ за родители: „Задържащата среда - как да помогнем на детето да се почувства сигурно и разбрано"

Скъпи родители, в продължение на нашата поредица за сигурната привързаност и емоционалната стабилност на децата, днес ще говорим за понятието „задържаща среда“ (holding environment) – онази атмосфера, в която детето чувства, че е „държано“ не само физически, но и емоционално.

Запознай се с предишните статии по темата тук:
Самопомощ за родители: "Сигурна привързаност като защита срещу травмата
Самопомощ за родители: "Kак да изградим наново сигурната привързаност"
Самопомощ за родители: "Как нашите ценности влияят върху детето?"
 

Какво означава „задържаща среда“? 

Представете си, че имате бебе на няколко месеца. Вие го взимате на ръце, люлеете го нежно и му пеете, докато се успокои. С течение на времето то разбира, че “аз плача – мама или татко ме чуват и реагират“. Така се изгражда първото усещане, че светът е безопасно място, а родителят е сигурна опора.

При по-големите деца процесът е подобен, но вече не става въпрос само за физическо държане и гушкане. Нужна е и емоционална подкрепа: да можете да “удържите” (сдържате, „поберете“ в себе си) силните чувства на детето, без да се сривате или да го отхвърляте. Това е “задържащата среда” – мястото, където детето може да изрази целия си „вътрешен хаос“ и все пак да се чувства прието и защитено.

Реални примери от ежедневието 

1. Детето, което „избухва“ след детска градина

• Връщате се от работа, взимате детето от детска градина, а то сякаш е събрало целия стрес от деня и започва да плаче, да хвърля играчки или да се държи агресивно.

• В този момент „задържащата среда“ означава да удържите гнева му, без да отговаряте с ваш собствен гняв. Може да кажете: „Виждам, че ти е много трудно днес. Искаш ли да седнем заедно за малко и да си поговорим/прегърнем?“

• Дори да не „решите“ проблема веднага, детето усеща вашата спокойна, тиха увереност, вместо порицание или страх.

2. Подрастващият, който се заключва в стаята си

• Вашият тийнейджър отказва да говори, стои затворен и с часове слуша силна музика.

• Ако опитате да „конфронтирате“ директно („Излез веднага, или ще изхвърля тонколоните“), вероятно ще срещнете още по-силна съпротива.

• В „задържащата среда“ подхождате различно: „Знам, че ти е тежко, виждам, че не искаш да говориш. Но съм тук, когато решиш, че си готов. И няма да спра да те питам дали си ОК, защото за мен е важно.“ Тази постоянна готовност да приемете детето без да го обвинявате, му дава усещане за сигурност.

3. Дете с тревожно-амбивалентен стил на привързаност, което постоянно търси внимание

• Непрекъснато пита „Мамо, тук ли си? Татко, ще дойдеш ли?“, вкопчва се във вас дори за дребни неща.

• Задържащата среда тук означава да поставяте ясни, но спокойни граници: „Сега ще отида до кухнята и ще се върна след две минути. Разбирам, че се притесняваш, но ето, не си сам(а) – мога да ти се обадя, докато съм в другата стая“.

• По този начин детето усеща, че някой мисли за него, дори когато не е физически близо.

Елементите на задържащата среда

1. Безусловно посрещане на първичните нужди:

• Сигурност, топлина, възможност за физическо докосване и емоционална стимулация – всички тези нужди се удовлетворяват без условия от типа „Само ако си послушен, ще те прегърна“.

2. Ясни граници за поведение и изразяване на чувства:

• Силните емоции са позволени, но деструктивното поведение – не. Ако детето започне да хвърля предмети, крещи или удря, спокойното „Усещам, че си гневен, но не мога да ти позволя да ме удряш“ поставя граница, която му показва, че има начин да изразява силни чувства, без да вреди.

3. Ангажимент за разрешаване на недоразумения:

• Когато детето ни възприема като „лошия родител“, често става дума за недоразумение: „Не ме разбра, исках да ти помогна, не да те наказвам“. В задържащата среда се стремим да изясним тези моменти, вместо да ги оставяме да тлеят.

4. Даване и толерантност във взаимоотношенията

• Детето трябва да усеща, че истински го е грижа за него, че го приемаме такова, каквото е. Същевременно, ние като възрастни имаме нужда от самоподкрепа, почивка и емпатия, за да не „прегорим“.

5. Мислене за детето, дори когато не е пред нас:

• Това показва, че то съществува в нашето съзнание, че го ценим. Пример: „Днес докато бях на работа, си помислих за теб – как ли се чувстваш след вчерашния разговор?“

Тези наглед дребни жестове укрепват сигурността му.

Да удържаме силните емоции, без да се сриваме

Когато едно дете с тревожно-избягващ стил на привързаност изпадне в ярост, най-често страхът е в основата на бурната реакция: страх, че ще бъде изоставено, наказано или неразбрано.

Ако ние реагираме с гняв или паника, само потвърждаваме неговите опасения. Ако обаче запазим спокойствие (да, това е трудно!), детето постепенно разбира, че има кой да го „удържи“ и в най-тежките му моменти.

Грижа за нас, възрастните 

Възрастните, които се опитват да създадат задържаща среда, често се сблъскват с изтощение и стрес. Затова е от ключово значение да имаме собствена „задържаща среда“ – приятели, колеги, специалисти, с които можем да споделим трудностите си. Ако сме под постоянен стрес, ще ни е по-трудно да останем търпеливи и съпричастни към детето. Потърсете помощ, не се колебайте да говорите с психолог или да се включите в група за подкрепа на родители.

Защо „задържащата среда“ е толкова важна за привързаността? 

При сигурния стил на привързаност детето се учи, че емоциите му са важни и има кой да ги приеме и успокои. В случаите на тревожно-амбивалентен или тревожно-избягващ стил, „задържащата среда“ е лечение: тя поправя стари рани, вдъхва увереност, че силните чувства не са задължително опасни и разрушителни.

С времето детето започва само да усвоява тези механизми за саморегулация. Това ще рече, че когато стане тийнейджър и навлезе в онези бурни години на хормонални промени, ще има в репертоара си умения да се справя по-зряло със стресови ситуации, отколкото ако изобщо не беше изпитало „задържащата среда“.

Прочети повече по темата тук:
Тревожно-амбивалентен стил на привързаност – защо детето се вкопчва в родителя си
Тревожно-избягващ стил на привързаност при децата
Какво да направя, ако детето ми има тревожно амбивалентен или тревожно-избягващ стил на привързаност
Самопомощ за родители: "Планираната среда - ключ към сигурна привързаност"
Самопомощ за родители: "Kак да управляваме възбудата и емоциите на детето" 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.