Самопомощ за родители: „Kак нашите ценности влияят върху детето“

Скъпи родители, в продължение на темата за сигурната привързаност и възстановяването на доверието у децата, днес искам да обърнем внимание на нашите собствени вярвания и предположения – онези дълбоки ценности, които несъзнателно ръководят начина, по който взаимодействаме с детето.

Запознай се с предишните статии по темата тук:
Самопомощ за родители: "Сигурна привързаност като защита срещу травмата
Самопомощ за родители: "Kак да изградим наново сигурната привързаност"

Често говорим за това каква среда трябва да създадем, за да помогнем на децата с тревожно-амбивалентен или тревожно-избягващ стил на привързаност да изградят сигурни отношения и самочувствие. Но истината е, че нишата на развитие, в която се развива животът на детето, е силно повлияна от нашите (на грижовните възрастни) убеждения, ценности и базови нагласи за възпитание.

Защо „нашият вътрешен свят“ е толкова важен? 

Всеки от нас има основни вярвания за това как се отглеждат и обичат децата. Тези вярвания формират нашите предположения, които на свой ред предизвикват автоматични мисли:

„Това дете е прекалено манипулативно!“

„Ако го глезя, ще му навредя повече!“

„Той/тя се държи така нарочно, за да ме ядоса!“

Тези автоматични мисли невинаги съответстват на реалните нужди на детето, особено ако то е преживяло травма, изоставяне или несигурни взаимоотношения. Когато има разминаване между нашите убеждения и нуждите на детето, се получава сблъсък – родителят (или друг грижовен възрастен) може да се чувства стресиран, а детето остава неразбрано.

Как да се справим? 

Терапевтичният подход изисква от нас, скъпи родители, да направим същото, което очакваме детето да направи – да погледнем критично към собствените си нагласи и да се запитаме дали те са в полза на възстановяването му или го саботират.

Неслучайно един от водещите специалисти по детска психотерапия, Даниел Хюз (1997), предлага няколко основни предположения, които е полезно да имаме предвид:

1. Детето прави най-доброто, на което е способно.

2. То иска да се подобри.

3. Животът му в момента може да е истински ад.

4. За да се защити, детето се опитва да контролира всичко и да избягва всичко болезнено.

5. „Атаките“ му срещу нас отразяват липса на доверие, слаб емоционален контрол, срам, фрагментирано мислене и невъзможност да обуздае импулсите си.

6. За да помогнем, е нужно да приемем и утешим детето, да му дадем умения за справяне с емоциите и същевременно да адаптираме очакванията си спрямо възрастовото му ниво.

7. При стрес детето може да се „върне“ към старите си защитни механизми (агресия, бягство, затваряне в себе си).

8. То трябва да работи усилено, за да се научи да живее добре, но ние не можем да свършим работата вместо него, нито да го „спасим“ магически.

9. Можем да му дадем подкрепа, уважение и ценност като личност.

10. Ще имаме нужда и ние от помощ и насоки – от доверени хора и професионалисти.

11. Нормално е и ние да правим грешки; важно е да ги признаем и да се учим от тях – точно на това искаме да научим и детето.

Как тези предположения помагат?

Ако повярваме, че детето „прави най-доброто, на което е способно“, ще сме по-търпеливи в моменти, когато се противопоставя или ни „предизвиква“. Ще осъзнаем, че зад гневни изблици или крайно отдръпване стои несигурност, а не злонамереност.

Така се изгражда терапевтичният съюз, за който често говорим – същинската основа, върху която възстановяването на сигурната привързаност и развитието на нови умения стават възможни.

Малки стъпки към големи промени

• Саморефлексия: Опитайте се да записвате реакциите си в трудни моменти. Какви мисли минават през ума ви? Виждате ли детето като „манипулативно“ или „упорито“?

• Адаптация на очакванията: Ако детето е на 8 години, но емоционалното му развитие е на по-ниско равнище заради травма, трябва да коригираме своите изисквания.

• Слушайте, без да съдите: Дори когато детето реагира грубо, опитайте да чуете какво казва неговата болка.

• Потърсете подкрепа: Професионалистите, групите за подкрепа и близките приятели могат да бъдат критично важни за вашата устойчивост и спокойствие.

• Приемайте грешките: Ще има дни, когато нещата няма да се получават. Позволете си да се поучите от всяка ситуация, без да изпадате в самокритика.

Нашите убеждения и предположения са като корените на дърво – невидими за окото, но от тях зависи дали дървото (семейството и детето) ще може да расте здраво и силно. Ако сме готови да погледнем критично на тези корени и, при нужда, да ги подхраним или променим, даваме на детето най-добрия шанс да изгради или възстанови своята сигурна привързаност.

Прочети повече по темата тук:
Тревожно-амбивалентен стил на привързаност – защо детето се вкопчва в родителя си
Тревожно-избягващ стил на привързаност при децата
Какво да направя, ако детето ми има тревожно амбивалентен или тревожно-избягващ стил на привързаност
Самопомощ за родители: "Задържащата среда - ключ към сигурна привързаност"
Самопомощ за родители: "Планираната среда - ключ към сигурна привързаност"
Самопомощ за родители: "Kак да управляваме възбудата и емоциите на детето" 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.