Самопомощ за родители: „Kак да изградим наново сигурната привързаност  “

Скъпи родители, в предишната статия обсъдихме значението на сигурната привързаност като щит срещу травми и несигурност.

Прочети тук: Самопомощ за родители: "Сигурна привързаност като защита срещу травмата
Днес ще разгледаме как можем да помогнем на детето да възстанови или изгради от нулата тази сигурност, особено когато то е преживяло травма, изоставяне или се намира в среда, която не винаги откликва на нуждите му.

Защо толкова често се сблъскваме с несигурна привързаност? 

Децата, които не са получили последователна и топла грижа, често развиват тревожно-амбивалентен или тревожно-избягващ стил на привързаност. Понякога става въпрос за комбинация от различни фактори – липса на постоянен грижещ се възрастен, чести промени в дома, емоционално или физическо насилие. В такива случаи детето буквално свиква да е нащрек и да се съмнява в сигурността на света.

Травматичните спомени, особено когато са преживени в най-ранна възраст, засягат развитието на мозъка (по-конкретно префронталния кортекс). Това е зоната, която отговаря за способността ни да контролираме емоциите си и да управляваме импулсите. Когато сме подложени на постоянен стрес (хипер-възбуда) и страх от заплахи (хипер-бдителност), е много трудно да се изгради доверие. Детето винаги очаква нещо лошо да се случи, затова реагира с агресия, затваря се или постоянно търси внимание по тревожен начин.

Какво е модел на вътрешна работа (IWM)?

Всяко дете има модел на вътрешна работа за това какво представлява една връзка. Този модел се изгражда постепенно чрез опита, който детето получава от близките си. Ако преживяванията му са наситени с несигурност, отхвърляне или насилие, детето започва да „очаква“ подобни реакции и занапред.

• При тревожно-амбивалентния стил на привързаност детето се колебае дали може да се довери на възрастния: ту е твърде прилепчиво, ту реагира с гняв или опозиция.

• При тревожно-избягващия стил детето предпочита да „не му пука“, да не търси близост, защото е усвоило, че всеки контакт е възможен източник на болка или отхвърляне.

За да преодолеем този дълбоко вкоренен страх, трябва да дадем на детето последователни и стабилни доказателства, че нещата могат да бъдат други. И точно това е сърцевината на процеса по възстановяване на сигурната привързаност.

Пътят към възстановяването 

Често се говори за „терапия“ като нещо, което се случва само в кабинета на психолога. Истината е, че терапевтичните взаимоотношения се случват ежедневно, в средата, където детето живее и общува. Точно там, скъпи родители, се изгражда устойчивият опит, който ще го убеди, че вече не е в опасност. Ето няколко ключови елемента:

1. Последователна, предвидима и топла грижа

• Детето трябва да усеща, че всеки ден среща една и съща реакция от близкия възрастен (било то родител, приемен родител или специалист).

• Създавайте ритми и ритуали (например винаги да му казвате „Лека нощ“ по определен начин), които да го успокояват, че има ред в света.

2. Емоционално задържаща среда

• Насърчете детето да говори за своя страх или гняв, да го покаже, без да се срамува.

• Покажете, че големите емоции могат да бъдат приети, овладени и няма да доведат до изоставяне или осъждане.

3. Безусловно позитивно отношение

• Детето, особено ако е тревожно-амбивалентно или тревожно-избягващо, постоянно очаква отхвърляне. Ако вместо това последователно му даваме топлина и спокойствие, постепенно неговият модел за вътрешна работа ще започне да се „ремонтира“.

• „Безусловно“ означава, че обичаме и приемаме детето, независимо от поведението му. Разбира се, даваме му граници и правила, но го правим с постоянна емпатия и търпение.

4. Участие на група възрастни (при нужда)

• В групова грижа (дом за деца, приемно семейство или детски център) е по-трудно да се изгради сигурна привързаност само с един ключов възрастен.

• Затова е подходящ моделът на „родителска група“, където няколко ангажирани възрастни споделят общи ценности и нагласи. Така системата около детето става символична „фигура на привързаност“, която то може да усеща като сигурна база.

5. Планирано и смислено адресиране на промените

• Когато настъпят неизбежни промени (смяна на грижещия се, преместване в друга среда), тези събития трябва да бъдат обяснени и емоционално „преработени“ с детето, а не да му се поднасят внезапно.

• Колкото по-подготвено е детето за промяна, толкова по-лесно ще се адаптира към нея, без да „превключва“ отново в тревожен или отбягващ режим.

Силата на постоянството и търпението 

Дори най-добрите ни усилия няма да дадат резултат за една седмица. Детето има нужда да вижда и изживява повтарящи се моменти на надеждност – с дни, месеци, дори години. Имайте предвид, че при редица обстоятелства:

• Възрастният също може да се измори: работа, семейни отговорности, стрес.

• Детето може да реагира с агресия или затваряне, когато усети близост, защото това го плаши повече от отхвърлянето (нещо познато му от миналото).

Именно затова наличието на професионална подкрепа – психолог, психотерапевт, социален работник, е от ключово значение. Заедно можете да изградите план и да ви е по-лесно да запазите спокойствие, когато срещате съпротива или деструктивно поведение.

Защо си струва усилието? 

При успешно планиране на възстановяването децата постепенно придобиват усещането, че:

• Светът не е постоянно опасен.

• Има възрастен (или група възрастни), на когото могат да разчитат.

• Гневът, тъгата и страхът могат да се изразяват, без това да унищожи връзката.

• Здравословната обмяна на емоции води до по-добър импулсен контрол и способност за мислене и чувства по едно и също време.

С времето детето изгражда по-високо самочувствие, научава се да прави разлика между фантазия и реалност и да гради връзки, основани на доверие и сътрудничество.

В следващата статия, скъпи родители, ще обърнем внимание на нашите собствени вярвания и предположения – онези дълбоки ценности, които несъзнателно ръководят начина, по който взаимодействаме с детето.

Прочети повече по темата тук:
Тревожно-амбивалентен стил на привързаност – защо детето се вкопчва в родителя си
Тревожно-избягващ стил на привързаност при децата
Какво да направя, ако детето ми има тревожно амбивалентен или тревожно-избягващ стил на привързаност
Самопомощ за родители: "Как нашите ценности влияят върху детето?"
Самопомощ за родители: "Задържащата среда - ключ към сигурна привързаност"
Самопомощ за родители: "Планираната среда - ключ към сигурна привързаност"
Самопомощ за родители: "Kак да управляваме възбудата и емоциите на детето" 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.