Самопомощ за родители: „Първи стъпки“ – как да въведем гърнето (или тоалетната) с лекота

Скъпи родители, след като вече сте видели сигнали, че детето е готово (или почти готово) за първите стъпки към гърнето, идва и голямото „Откъде да започнем?“. 

Добрата новина е, че лекотата и спокойствието са ключови. В тази статия ще разгледаме как да въведем гърнето, без да превръщаме процеса в стрес — нито за вас, нито за малкото дете.

Без прекалено вълнение – запазете спокойния тон

1. Защо не бива да правим „Голяма работа“

Представете си, че детето ви чува дни наред: „Уау, от утре няма памперси! Вече си голям! Всички ще ти се радват!“ Често това поражда вътрешно напрежение у мъничето, което усеща, че нещо МНОГО важно се случва и може да се стресира да не „се провали“.

• Какво да кажем вместо това?

„Утре сутрин ще носим гащички. Ако искаш, можем да опитаме да седнеш на гърнето за малко.“ Без да питаме „Искаш ли?“ (защото 2–3-годишните с удоволствие казват „Не!“ на всичко), а констатирайки: „Ще го пробваме, ако искаш – добре, ако не стане – също е добре.“

Представете си, че вечерта преди „деня на гащичките“ просто казвате на детето си: „Утре ще сложим новите ти хубави сини гащички. Ако искаш да опиташ да седнеш на гърнето, ще ми е интересно да видя какво ще стане. Ако не се получи, няма проблем.“ Така намалявате напрежението и детето усеща, че това е нещо нормално и нетрагично.

График вместо въпроса „След закуска отиваме ли на гърне?“

Малчуганите обожават да казват „Не!“ просто за да си затвърдят независимостта. Ако питате: „Искаш ли да седнеш на гърне?“, може да го направи в началото, но след един ден да упорства с „Не!“.

Най-ефективно е да планирате: след ставане, след ядене, след около 1–2 часа игра. Кажете: „След закуска ще отидем да видим гърнето.“

Дори и детето да каже „Не!“, вие спокойно отговаряте: „Да, разбирам, но пак ще опитаме за малко. Може и нищо да не стане, но да видим.“

Не бързайте с похвалите и наградите

• Защо да не давате бонбони за всяко „пиш“

Ако награждавате с лепенки, бонбони, аплодисменти всеки път, детето може да започне да го прави „за мама“ или „за наградата“, а не от вътрешния комфорт и разбиране, че това е по-добро за самото него.

• Какъв тип поощрение е достатъчно

Една лека усмивка, „Браво, седна и свърши работа, добре се справи!“, плюс прегръдка често е напълно достатъчно. Мъничето трябва само да почувства „Облекчаващо е да ползвам гърне вместо памперс“, така се формира дългосрочна мотивация.

Представете си, че детето сяда на гърнето и успява да пишка. Вместо да тичате за лепенки със звездички и да пляскате като на представление, просто му се усмихвате: „Виждаш ли как се чувстваш по-леко? Браво, че опита!“ След това спокойно почиствате и продължавате. Детето усеща, че здравословната рутина е част от ежедневието, без да търси постоянни поощрения.

Допълнителни съвети за „първите стъпки“

• Подгответе „гърне“ или приставка за тоалетната

Някои деца предпочитат гърне, защото краката им стъпват на земята, чувствайки се по-стабилно. Други искат да са „като мама/татко“ и ползват малка приставка за тоалетната чиния. Нека детето „опипа“ гърнето, може да го „сложи в банята“ и да види, че не е страшно чудовище.

• Игрови подход

Понякога, за да „представите“ гърнето, можете да ползвате плюшена играчка (мечо, зайче) и да покажете как „Мечо също сяда на гърнето“. Много деца обичат ролева игра и така губят страховете си.

• Комфортно облекло

Дрехите трябва да се свалят бързо и лесно. Така ще избегнете стърчащи копчета или прекалено тесни панталони, които затрудняват детето. Имайте под ръка допълнителни гащички и дрехи. Първите дни ще има инциденти, но това е нормално.

Представете си, че детето обича определено плюшено зайче. Можете заедно да „покажете на Зайо“ как се сяда на гърнето. Детето може да се смее и да се отпусне, виждайки, че всъщност гърнето не е страшно, а „приятелско“. След това, когато дойде моментът самото дете да седне, вече има позитивна асоциация.

Кога да се оттеглим (поне временно) 

1. Ако видите упорит отпор — детето плаче истерично при всеки опит да го заведете на гърнето, не насилвайте.

2. По-добре се отдръпнете за седмица/две и после опитайте пак. Натискът може да породи по-голяма съпротива и страх.

Например решавате, че е „Време за гърне!“, но детето започва да се крие зад дивана всеки път, щом предложите да седне. Дори не иска да гледа книжките там. Тогава казвате: „Разбирам, че не ти е приятно точно сега. Добре, ще опитаме пак друг път.“ Така му показвате, че уважавате чувствата му, а това е ключ за бъдещ успех.

"Първите стъпки“ в приучаването към гърне могат да бъдат забавни и без напрежение, стига да не ги превърнем в голямо събитие с фанфари и награди. Достатъчно е детето да усети, че това е поредната нормална част от порастването му — без излишен драматизъм или натиск за „перфектно изпълнение“. С лек график и позитивен подход, мъничето ще схване, че гърнето е приятен избор, а не някакъв задължителен „изпит“.

Прочети повече по темата тук:
Самопомощ за родители: „„Кога е време да започнем с гърнето?“
Самопомощ за родители: „Злополуки, регресии и нощно напикаване"
Самопомощ за родители: „Ключът е в спокойствието“

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.