Самопомощ за родители: „Ключът е в спокойствието“

Скъпи родители, ако има една дума, която е най-важна в процеса на приучаване към гърнето, това е „спокойствие“. 

Можете да имате най-подробния план, най-цветната книжка или най-привлекателното гърне, но ако вие сте изнервени и детето го усеща, целият процес може да се превърне в борба на воля. Да, приучаването към гърне е голяма стъпка към независимост, но колкото по-разтоварен и естествен е подходът ви, толкова по-бързо малчуганът ще се научи и дори ще се гордее с новото умение.

 Защо спокойствието е ключ?

Представете си 2,5-годишно момче, което се прибира от детска градина с леко мокри гащички. Ако посрещнете ситуацията с лек смях и „Хайде, сега ще обуем сухи гащи и пак сме готови за игра!“, то ще разбере, че грешките не са фатални. Ако обаче реагирате с гняв, упреци или притеснение детето ще се стресира и може да зацикли в отказ/регрес.

Децата улавят нашия стрес. Например 3-годишно дете, което вижда напрегнати родители, които спорят, вайкат се или ядосват при всеки инцидент. То може да се „капсулира“ — да започне да се страхува да опита нещо ново, за да не ги разочарова.

Когато обаче усеща вашето леко и доверително присъствие, ще се отпусне и ще каже „Добре, ще опитам още веднъж!“.

„О, нещо се обърка!“ vs. „Все едно е краят на света“

Ако е настъпила злополука, вашата реакция показва на детето дали случилото се е дребно и поправимо или е повод за паника.

Едно „Ех, случва се! Хайде да се преоблечем!“ предава послание за спокойна увереност, а не за криза.

„Всяко дете ще се научи...“ – въпрос на време

Някои малчугани са готови на 2 години, други – на 3 или дори по-късно. Въпросът не е кога, а как: с хладнокръвен подход от страна на родителя. Децата са различни: едни минават през периода на гърнето за броени дни, други се лутат с месеци, имат рецидиви и т.н.

Не сравнявайте с „детето на съседката“! Често чуваме „Еди-кой-си свали памперса на 1 годинка!“ – подобни истории водят до излишен натиск. Най-важното е да гледате своето дете, неговия характер и сигналите, които подава.

Представете си, че братчето на вашето дете е махнало памперсите на 2 години и половина, а сега по-малкото достига 3 и все още има аварии по няколко пъти на ден. Това не означава, че нещо е „грешно“ – просто темпото и сигурността се оформят индивидуално.

Как да поощрим детето да се гордее с успеха

Моментът, в който 3-годишната Стела радостно възкликва: „Готовооо, сама пишках!“ е по-безценен от всяка награда. Тя усеща, че го е постигнала, без мама да ѝ стои непрекъснато над главата. Това е истинска гордост, която идва отвътре.

1. Нека детето усети, че го прави за себе си

„Супер е да ходиш до тоалетната – вече се чувстваш по-комфортно и чистичко, нали?“ То не бива да мисли, че го прави „заради мама/татко“ или „за награда“. Истинската мотивация е усещането за независимост и „чистота“.

2. Тайната на положителните изказвания

„О, виж как бързо се преобличаме, сега сме сухи и можем да играем!“ Такива фрази карат детето да разбере, че успехът пести време и му помага да продължи забавните си занимания без прекъсвания.

Допълнителни стратегии за спокоен подход

• Отбележете малките постижения тихо и топло

Не правете паради – децата могат да се смутят или да усетят прекален натиск. Леки думи като: „Виж, сам стана, седна, и хоп! Беше лесно, нали?“ създават спокойна среда.

• Избягвайте фрази, насаждащи срам

„Не те ли е срам?“ или „Вече си голям, защо правиш така?“ – тези изказвания случват обратното на мотивиране. Оставете детето да разбере, че вие ​​вярвате в него и то може да разчита на вашата търпелива подкрепа.

• Поддържайте график, но не и твърди „правила“

Чудесно е да имате приблизителни часове за опит на гърнето (след хранене, след игра и т.н.), но когато детето поиска да отиде в различен момент, го насърчавайте. Малките криввания от графика са естествени – няма драма, ако пропусне веднъж.

Представете си, че вече е следобед, не е „време по график“ за гърне, но детето само казва „Искам да опитам!“. Наместо да казвате „Сега ли? Не сме сложили гърнето!“, отвръщате „Разбира се, хайде, аз съм до теб!“. Така му показвате, че контролът е и в неговите ръце, а не само във вашите „правила“.

Когато тръгваме към голямата стъпка на махането на памперсите, най-важното е да помним, че с колкото по-малко напрежение подхождаме, толкова по-добри резултати ще видим. Така детето усеща „Правя го за себе си“ – то вижда предимствата на това да е сухо и самостоятелно, вместо да го прави заради подкупи, награди или защото се страхува от ваше недоволство. И накрая, най-сладък е мигът, в който малчуганът сам каже: „Хей, мамо, вече съм голям!“.

Прочети повече по темата тук:
Самопомощ за родители: „„Кога е време да започнем с гърнето?“
Самопомощ за родители: „„Първи стъпки“ – как да въведем гърнето?"
Самопомощ за родители: „Злополуки, регресии и нощно напикаване" 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.