Неразрешените конфликти и тихата дистанция във връзката

   В практиката ми като психолог срещам партньори, които още в началото казват: „Ние не се караме“. 

Това изречение обикновено не означава, че между тях няма напрежение. По-скоро означава, че конфликтите не се изговарят докрай. Темите се подминават, разговорите се прекъсват, а напрежението остава да „отлежава“ във времето.

Конфликтът нерядко се преживява като заплаха – като риск от загуба на връзката, от отхвърляне или емоционално наказание. Затова мълчанието се избира като по-безопасен вариант. В краткосрочен план то носи облекчение. В дългосрочен обаче създава дистанция, която остава неосъзната. Този избор обикновено е научен – като модел от семейната среда, като реакция на страх или вътрешна неувереност.

В терапевтичната работа ясно се вижда, че не самата караница е най-болезнената част, а това, което следва след нея. Мълчанието. Отдръпването. Липсата на контакт. Тази тишина често се преживява като знак, че чувствата и преживяванията на човека не са достатъчно важни, за да бъдат споделени и разбрани. Дори когато партньорите физически са заедно, но емоционално те могат да се чувстват много далеч.

С времето начинът на общуване между партньорите започва да се променя. Все по-рядко се чуват изречения, които започват с „чувствам се“, и все по-често се появяват оценки, критика и поучаване. Разговорите започват да наподобяват диалог между родител и дете, а не между двама равнопоставени партньори. В тази динамика близостта и интимността постепенно отстъпват място на контрол и защита.

В някои случаи единият от партньорите започва да се „затваря“. Това поведение лесно се възприема като безразличие или липса на интерес. В практиката ми обаче много по-често го виждам като защитен механизъм. Когато човек няма усещане, че може да бъде чут и приет без критика или обезценяване, той се отдръпва, за да се предпази. Затварянето е начин да се намали болката, а не знак за липса на чувства.

Понякога партньорите споделят, че комуникацията им е добра, че не повишават тон, разпределят задълженията, обсъждат ежедневието. Това наистина е форма на общуване, но липсва нещо съществено, а именно емоционалната близост. Без нея разговорите остават функционални, насочени към организацията на живота, но не и към свързването между двамата.

В терапевтичния процес насочвам вниманието към това не само какво се казва, а какво се преживява в контакта. Какво се случва вътре в човека, когато разговорът спре? Какво остава неизречено? Именно там се крият важните отговори – в чувствата, които не са намерили място в диалога.

Нерешените конфликти и мълчанието не са знак, че връзката е обречена. Те са сигнал, че тя има нужда от повече емоционална сигурност и честност. Истинската комуникация не започва с правилните думи, а с готовността да бъдем уязвими и да останем в контакт, дори когато това е трудно.

Понякога най-важната крачка към другия не е да говорим повече, а да се осмелим да бъдем по-истински.

Ако разпознавате себе си или връзката си в тези редове, това не означава, че „нещо не е наред“ с вас. Може да означава, че има неизказани преживявания, които търсят място и разбиране. Работата с психолог може да бъде пространство, в което конфликтите да се превърнат в възможност за по-дълбока близост, индивидуално или в рамките на партньорска/семейна консултация.

В Психологичен център „Инсайт“ вярваме, че зад всяко мълчание стои история, която заслужава да бъде чута. Работата с партньори и семейства е насочена към възстановяване на емоционалната свързаност, по-добро разбиране на конфликтите и изграждане на по-здравословни начини на общуване.

Прочетете още нещо от мен, което може да ви бъде полезно: От какво се нуждае една връзка, за да бъде пълноценна? 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправена връзката Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено партньорство! Свържете се с наш семеен психолог в гр.Бургас!

Автор: семеен психолог и консултант Нели Баева, за контакт с мен натиснете ТУК.