Да останеш или да си тръгнеш, когато любовта е още там

   В работата ми като психолог срещам хора, които са изправени пред трудния въпрос дали да останат във връзката си, или да си тръгнат.  

Понякога този въпрос идва след дълги години брак, друг път – след период на колебание, в който любовта все още е жива, но нещо съществено липсва. Най-често дилемата не е просто „да“ или „не“, а защо оставам и от какво си тръгвам.

Има моменти, в които решението да останеш е зряло. То идва от осъзнаване, от поемане на отговорност, от готовност за работа – със себе си и с връзката. В тези случаи „оставам“ не е примирение, а избор.

Но има и други ситуации, в които оставането е продиктувано от страх – страх от самота, от провал, от осъждане, от неизвестното. Тогава връзката се превръща в познато, но тясно пространство, което носи повече сигурност, отколкото живот.

По време на работата ми с клиенти се появява въпросът дали е по-здравословно да се разделиш „навреме“. В терапевтичната работа става ясно, че „навреме“ не е календарен момент, а вътрешна готовност. Някои хора си тръгват рано, но без да са разбрали, какво всъщност се е случило. Други остават дълго, докато постепенно осъзнаят, че цената на оставането е загубата на себе си. И в двата случая процесът е болезнен, но носи различни последици.

Раздялата или провалът на брака рядко се преживяват само като лична загуба. Те се случват в общество, което често съди – пряко или мълчаливо. „Не си успял/а“, „Не си се постарал/а достатъчно“, „Семейството трябва да се запази на всяка цена“. Тези послания усилват чувството за вина и срам, а болката от раздялата се усложнява от усещането, че човек трябва да се оправдава за собствения си живот.

В практиката ми има случаи на разпад на бракове, в които любовта остава жива. Това са връзки, в които липсва емоционална близост, сигурност, равнопоставеност или възможност за развитие. Любовта сама по себе си не винаги е достатъчна, когато партньорите живеят в различни вътрешни светове или когато нерешените конфликти са станали хронични.

След дългогодишно партньорство раздялата не означава само край на връзката, а и разпад на идентичност. „Кой/я съм аз без този човек?“, „Кой/я съм, когато вече не сме „ние“?“ Това са въпроси, които неизбежно се появяват. Процесът на изграждане на нова идентичност е бавен и често объркващ. Той изисква време, пространство за скръб и възможност човек да се срещне отново със себе си – извън ролите, които е изпълнявал години наред.

В работа като семеен психолог фокусът рядко е върху това дали решението е „правилно“. По-важно е дали е осъзнато. Дали човек остава или си тръгва от място на страх, или от място на яснота. Дали решението води до повече вътрешна цялост, дори когато е болезнено.

Понякога най-трудната, но и най-зрялата стъпка не е да спасим връзката на всяка цена, а да си позволим честност – към себе си и към другия. Защото истинската зрялост не се измерва с това колко дълго сме останали, а с това дали сме живели в съгласие със себе си.

В Психологичен център „Инсайт“ – Бургас създаваме пространство, в което трудните решения могат да бъдат разгледани спокойно и без осъждане. Работата с индивидуални клиенти и двойки е насочена към осъзнаване, емоционална яснота и намиране на път, който е в съгласие със самия човек.

Прочетете още нещо от мен, което може да ви бъде полезно: От какво се нуждае една връзка, за да бъде пълноценна? 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправена връзката Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено партньорство! Свържете се с наш семеен психолог в гр.Бургас!

Автор: семеен психолог и консултант Нели Баева, за контакт с мен натиснете ТУК.