Суицидното поведение

Самоубийството е резултат от чувство за личен провал”. 

/Ф.Искандер/    

„Няма по-голямо щастие от това да чувстваш,

че хората те обичат и 

се радват на присъствието ти”.

/Ш.Бронте/

Експерти определят саморазрушителното поведение като различни форми на човешко поведение, чиято цел не е доброволна смърт, но които водят до социална, психологическа и физическа дезаптация и деградация на личността1. Резултат от саморазрушителното поведение може да бъде умишлено или несъзнателно причиняване на вреда на психическото и физическото здраве, до смърт. Разновидности на саморазрушителното поведения са алкохолизъм, наркомания, злоупотреба с психо-активни вещества, както и неоправдан риск, антисоциално поведение и други умишлени или несъзнателни действия, водещи до унищожаване на физическото или психическото здраве на човека. Самоубийството е крайна форма на саморазрушително поведение.2

Самоубийството (суицид) се тълкува от експертите като съзнателно лишаване от живот. Суицидното поведение е по-широко понятие и в допълнение към самоубийството включва суицидни опити и прояви. Суицидните прояви включват мисли, изказвания, намеци, но не придружени от някакви действия, насочени към отнемане на собствения живот3. Експертите са установили, че суицидното поведение може да бъде разделено на следните етапи: само мисълта за приключване на живота, разработване на план за самоубийство, набиране на средства за изпълнението му, опити за самоубийство, накрая, изпълнението на този акт („завършено самоубийство”).4 Суицидното поведение е последователен набор от следните етапи:

- Под влияние на остри травматични ситуации, които имат потенциален суицидент, възникват антивитални преживявания („животът няма смисъл”, „не живееш, а съществуваш” и т.н.);

- Формират се пасивни суицидни мисли;

- Следват суицидни мисли или активни суицидни мисли (разработване на план за изпълнение на суициден акт);

- На следващия етап възникват суицидни намерения (приемане на суицидно решение);

- Следва незабавен опит за самоубийство, понякога при неуспешен опит се предприема нов.5

Продължителността на тези етапи може да бъде от няколко месеца до няколко минути.

Самоубийството се предхожда от период, наречен от специалистите „пре-    суицид”, който включва две фази:

- Първата фаза се характеризира с изключително висока човешка активност, така наречения „период на търсене на базова опора”), но тази дейност не е придружена от суицидно поведение. След като вариантите за подобряване на ситуацията са изчерпани, мисълта за нейната неразрешимост става все по-интензивна. Човек остро осъзнава непоносимостта на съществуването си и вероятно заявява липса на желание за живот. В този период все още има възможност да се помогне на човека да се оттегли от „задънената улица”.6

- Втората фаза започва, ако човек не е намерил изход от кризата и не е получил подкрепа. Фазата се продължава до покушението срещу живота му. На този етап човек има суицидни мисли, а по-късно човек обмисля способ на самоубийство. Според експерти усилията на психолози и педагози за предотвратяване на самоубийството на този етап обикновено са неефективни. Необходима е намеса на психиатър. 

Американският учен Шнейдман Е. описва общите черти на всички самоубийства:7

1. Общата цел на всички суициди е намиране на решение. Суицид е изход от криза или нетърпима ситуация, но не е произволно действие, то никога не се предприема безсмислено или безцелно. Суицид е единственият достъпен отговор на най-трудните въпроси: „Как да се измъкна от това?”, „Какво да правя?”. Целта на всеки суицид е да се намери решение на проблема, пред който е изправен човекът, проблемът, причиняващ интензивно страдание.

2. Общата цел на всички суициди е спиране на съзнанието. Самоубийство най-лесно се разбира като желание за пълно изключване на съзнанието и прекратяване на непоносима душевна болка, особено ако това изключване се разглежда от страдащия като опция на изход от належащите, болезнени житейски проблеми.

3. Общ стимул за суицид е непоносима душевна болка. Ако човек със суицидни намерения се „придвижи“ към спиране на съзнанието, тогава душевната болка е това, от което той желае да избяга. В този смисъл суицид е движение към спиране на потока на съзнанието и бягство от непоносими чувства, непоносима болка и неприемливо страдание. Експерти посочват, че ако успеят дори най-малко да намалят интензивността на страданието на замислящ самоубийство човек, вероятно той ще види други опции за решаване на проблеми, различни от суицида и ще избере живота.

4. Общи стресови фактори при суицид са нереализирани, блокирани психологически потребности. Суицид не следва да се подразбира като безсмислена и неразумна постъпка, суицид изглежда логичен за лицето, което го извършва, логично е въз основа на логически предпоставки, неговия начин на мислене и неговото фокусиране върху определен кръг от проблеми. Това е реакция на неговите неудовлетворени психологически потребности. 

5. Обща суицидна емоция е безпомощност-безнадеждност. „Не мога да направя нищо (освен самоубийство)”, „Никой не може да ми помогне” (да облекчи болката, която чувствам). Следователно основният принцип на помощта е да се намали интензивността на емоционалния стрес. 

6. Общото вътрешно отношение към суицида е амбивалентността на чувствата. Типично за суицида е състояние, при което човек едновременно се опитва да се самоубие и изпраща вик за помощ, и двете действия за него са верни и непресторени. Човекът изпитва нужда да посегне на живота си и едновременно желае спасение и намесата на другите.

7. Общото състояние на психиката е стесняване на емоционалните и интелектуалните сфери на личността. Синоним на стесняване на интелектуалната сфера е „тунелно” съзнание, което се състои в рязко ограничаване за избора на опции за поведение („или-или”). Опциите на избора се свеждат до алтернативи. При това системите за поддръжка на личността, като значими, близки  не се пренебрегват толкова, колкото не се вписват в рамките на „тунелното” съзнание. 

8. Общото действие при суицид е бягството. То отразява намерението на човек да напусне зоната на бедствието, където суицид е крайното, окончателно бягство. Може да се предотврати посредством намаляване на интензивността на нуждата на човек от напускане на живота.

9. Общ комуникативен акт при самоубийството е съобщението за намерение. Много хора, които възнамеряват да се самоубият, съзнателно или несъзнателно изпращат сигнали за бедствие: оплакват се от безпомощност, изпращат вик за помощ, търсейки възможност за спасение. Човек обикновено информира другите за предстоящо самоубийство без враждебност, ярост или оттегляне в себе си, а именно съобщавайки за своите намерения. Жалко е, че това съобщение не винаги се чува. Естествено, тези вербални послания и поведенчески прояви често са косвени, но ако човек е внимателен, той е способен да ги забележи.  

В заключение, бих искала да отбележа, че суицид е плашеща тема и не е приятно да се обсъжда. Изправен пред директни заплахи от близкия си да се самоубие или подозирайки най-лошото развитие на събитията, човек често се оказва фрустриращ и не знае как да постъпи: дали да игнорира заплахите, считайки ги за празни разговори или да спаси любимия на всяка цена. В крайна сметка често от реакцията на близките, от способността им да разпознават заплахата навреме, от действията им, тяхното желание да подкрепят човек, замислящ самоубийство, може да зависи живота му. 

Литература:

1 - Farberow, N.L. (Ed.) (1980). The Many Faces of Suicide. New York: McGraw-Hill Book CompanyBradshaw J.E, Family Secrets, 1995 г.;

2- Пак там;

3- Кондратенко В. Т. Девиантное поведение у подростков, Минск, 1988 г.;

4- Насилие и его влияние на здоровье. Доклад о ситуации в мире /Под ред. Этьенна Г. Круга и др./ Пер. с англ. - М: Издательство „Весь Мир”, 2003 г. - 376 с.; 

5- Ефремов B.C. Основы суицидологии. - СПб.: «Издательство .Диалект"», 2004 г. Комплексные исследования в суицидологии (Сб. статей)/ Отв.ред. В.В. Ковалев. - М.: НИИ Психиатрии, 1986 г.; Погодин ПЛ. Суицидальное поведение: психологические аспекты. Учебное пособие. — М.: Флинта, 2011 г.;

6- Шнейдер Д. Кризисные состояния у детей и подростков: направления работы школьного психолога. Курс лекций. Лекция 8 // Школьный психолог — № 24 (454), 16-31.12.2009 г.;

7 - Шнейдман Э. Душа самоубийцы. - М.: Смысл, 2001 г.;

Не чакайте трудността да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме до Вас! Свържете се с наш психолог в гр.Бургас!

Автор: психолог и консултант Олга Колева, за контакт с мен натиснете ТУК.