„HOMO SERVUS 1. Личностни детерминанти. Изход има.”

„Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, 

ние се постарахме да предадем тяхното послание 

на други алкохолици и да прилагаме 

тези принципи във всичките си дела”.

/Дванадесета стъпка от „12 стъпкова програма на АА2”

Spiritus contra spiritum3.

Присъствала съм на множество отворени и затворени сбирки на анонимните наркомани и алкохолици, които работят по програма „12 стъпки”. Някои от тях, са вече чисти и трезви. На сбирките те посочват датата на „раждане”, години и месеци на „нов живот”.  Някои от тях се връщат след срив. Някои от тях не се връщат. Някои от тях имат така наречена „двойна диагноза”, вследствие на злоупотреба с алкохол и психо-активни вещества, която е „отключила” психотично заболяване. Също така, възможно е, изборът на темата да се дължи на това, че съм разговаряла с преждевременно остарели, отчаянни в своето безсилие и безпомощност майки, борещи се за своите деца срещу „черни наркодилъри”, неадекватната система на правосъдие, медицина и психиатрия.

      Авторът, позовавайки се на опита на много други хора, зависимите и близки на зависимите, предлага да бъдат разгледани не само въпроси, касаещи личностни детерминанти при развитието на зависимости в юношеската възраст, а и да се опита да отговори на следните въпроси - има ли начини зависимостта да бъде излекувана, има ли все пак надежда за близките на зависими хора и дали има изход. 

     Да поговорим открито. В света на „новооткритите” болести, някои от „по-старите” заболявания, а зависимостта е болест /в МКБ 104 – психични и поведенчески разстройства, причинени от употребата на алкохол или друго психоактивно вещество/, са станали безинтересни, макар че и преди пандемичната епоха този вид болести са в повече случаи са премълчавали от близките на страдащите и дефинициите на тези заболявания са замъглявали в сенките на вина, срам и отчаяние. Тази вечер някъде в някой апартамен или къща някой обитател ще пусне телевизия, докато жена му реже в купа шопската салата, в страната поне десет наркомана ще умрат от свръхдозата, ще има стотици семейни скандали с побои на почва битов алкохолизъм, а на следващата сутрин, докато някой бизнес клерк пие второто си кафе на единадесетгодишно хлапе някъде в някое училище през голямото междучасие ще бъде предложен на аванта първия наркотик. 

          Зависимостите представляват непреодолимо пристрастяване към вещество (наркотик, тютюн или медикамент) или дейност (компютърни игри, интернет, социални мрежи, преяждане или хазарт) в резултат на физическа или емоционална зависимост. При различните зависимости се повишават нивата на допамин и други невромедиатори на удоволствието в организма и се подобрява настроението. С времето обаче те се връщат към първоначалните си стойности и дори спадат, което предизвиква симптоми на абстинентен синдром, отшумяващи при прием на нова доза от стимулатора. Свързването на определено действие с чувство за удоволствие, освобождаване от стреса или неприятни изживявания може да доведе до придобиването на навика да се повтаря всеки път, когато се изпитват затруднения или наличие на проблеми. Някои зависимости, например злоупотребата с алкохол са физически вредни за организма. Но всеки вреден навик, който се превръща в доминиращ фактор в живота на човека, се отразява тежко и върху емоционалното състояние и дори може да представлява опасност за семейството и околните. Вещества като наркотиците и никотина предизвикват силно пристрастяване и повечето им потребители стават физически зависими от тях. Изследванията сочат, че някои хора са генетично предразположени към пристрастявания, тъй като имат определено съотношение на химически вещества в мозъка. 

     Познаването на историята на проблема е важно, за да може да се разбере неговата същност като процес, който има своите дълбоки корени в общественото развитие. Без това познание не е възможно да бъде схванат целия комплекс от причини, както за явлението като цяло, така и за неговото възникване, протичане и изход при всеки отделен човек с наркоманно поведение. Историята на проблема, възгледите върху неговата същност, използваните подходи за решаването му, заедно с равнището на познанието и стила на обществените отношения, изграждат обяснителните модели на зависимостите. 

     Ф. Лазаров разглежда три модела на зависимости: 

     1. Морализаторският модел разполага наркоманиите и алкохолизма по моралната ос вина - наказание. Този модел е продължение на обяснителните схеми за човека и неговото поведение и за света, възникнали в контекста на крайно идеологизираните религиозни общества в Средновековието, когато всяко ново непознато и необяснимо нещо се санкционира като погрешно и вредно, и се наказва. 

     2. Медицинският модел възниква в края на 19-ти и началото на 20-ти век и определя изцяло подходите към наркоманиите до средата на 20-ти век. Той хуманизира подхода към наркоманиите, признава ги за болест и допринася много за изграждането на лечебни доктрини и подходи, които са валидни и до днес. Този модел не позволява явлението наркомании да бъде погледнато в неговите социални психологически и поведенчески аспекти, не може да даде отговор на редица въпроси и да предложи свой подход за решаването им. Той започва да използва подходите на морализаторския модел т.е. санкцията - например концепцията за принудителното лечение, която много от специалистите в тази област определят като абсурдна. Медицинският модел борави с малка част от наркоманния процес, при която той се развива като болест, но не разполага със собствени възможности за изграждането на профилактична политика. 

     3. Био-психо-социалният модел се появява заедно с новото явление – младежките зависимости. Той се основава на системния подход като разглежда зависимостите като системно разстройство, което възниква в процеса на проблемното обществено развитие. Тези проблемни процеси влияят значително върху състоянието и функциите на всички обществени структури, в които човек се ражда, изгражда като личност и живее: семейство, училище и др. В условията на недобре функциониращо семейство се формират такива личностни черти и такива психологически особености, които са рискови за изграждането на отклоняващо се поведение. В този смисъл наркоманиите и алкохолизмът е правилно да се разглеждат като един от многото видове отклоняващо се поведение. Следователно срещата с дрогата има до голяма степен случаен характер. Възрастта, в която децата тръгват на училище, съвпада с периода на все по-интензивната извън семейна социализация. Връзките със семейството загубват своя монопол, а отношенията с неформалната приятелска група и принадлежността към нея придобиват все по-голямо значение. От друга страна, цялостните проблеми на обществото, и особено неговата девиантност, оказват много силно моделиращо влияние върху поведението и правилата на малките групи. И ако семейството губи своята емоционално-подкрепяща стойност, ако стремежът на едно дете е да бъде прието на всяка цена в групата и ако груповата норма е да се вземат дроги или да се пие алкохол, то в този случай нещата се подреждат от само себе си. Тук стои един изключително важен проблем - как да научим децата да казват „не“ на дрогата дори и с цената на „не“ на групата (Лазаров Ф., 1998). 

     За появата и развитието на психичните заболявания, в това число и на наркоманиите и алкохолизма, от значение са редица фактори, които при сложни взаимодействия помежду си причиняват болестта. Най-често се приема, че един от тези етиологични фактори е главната причина. Тази определяща причина взаимодейства с редица други външни и вътрешни фактори, които ограничават или улесняват нейното действието и заедно причиняват болестта. 

     При наркоманиите и алкохолизма най-общо етиологичните фактори, които при сложното взаимодействие помежду си могат да причинят създаването на зависимост, са три: 

- психоактивни вещества, към които се създава зависимост; 

- човекът, с неговите индивидуални психични и телесни особености; 

- средата - предимно микросоциалната среда (семейство, училище, приятели).

     Дрогата сама по себе си не причинява зависимостта, а взаимодействието между нея и индивида (психика и тяло) с подкрепящо (улесняващо) или отблъскващо (пречещо) действие на средата. Тази сложност на взаимодействията в етиологичния триъгълник - индивид (личност), среда и дрога най-често прави невъзможно да се прецени коя е главната причина и кои са второстепенните условия за появата на болестта, която наричаме зависимост. Етиологията на наркоманиите и алкохолизма има мултифакториален характер и всеки един от посочените по-горе фактори може да има решаващо значение при всеки отделен случай. За да се определи отношението на юношите към наркоманиите и алкохолизма, като предпоставка за създаване на зависимост към тях, е необходимо да се изясни отношението им към причините за наркоманиите и алкохолизма – собствената личност, дрогата и микросоциалната среда. В литературата са давани различни класификации на разглежданото явление (алкохолизъм), обосновани, кои по-малко, кои повече на различни научни факти и доказателства. 

     Болшинството от авторите различават следните степени на алкохолизъм: 

     1. епизодична употреба на алкохол; 

     2. злоупотреба с алкохол - честа употреба на спиртни напитки (от един до няколко пъти в седмицата) или понякога и рядко, но в значителни количества (повече от 200 мл.). Този стадий се нарича привично пиянство и може да доведе до алкохолизъм; 

     3. алкохолизъм - хронично заболяване, характеризиращо се с патологично, непреодолимо влечение към спиртните напитки. Алкохолизмът играе също така основна роля в генезиса на психичните разстройства. Той не само намалява интелектуалните способности, но променя характера, модифицира афективността и води до упадък на личността. Насилието и престъпността много често са свързани с алкохолизма. Най-голямо медицинско и социално значение имат разстройствата причинени от злоупотреба и зависимост от никотин и алкохол. Това са двете най- широко разпространени зависимости в целия свят. Зависимостта от алкохола се създава значително по бавно отколкото при другите психоактивни вещества. Докато хероинът успява да направи това за няколко седмици, алкохолът успява за няколко години. Негативните здравни и социални последици от алкохолизма се наблюдават значително по-късно - много години след началото на злоупотребата с алкохол. Поради това твърде често тяхното неблагоприятно влияние върху здравето и живота на съвременния човек не се оценява, защото не е така ясно видимо. 

     Етиологията на наркоманиите е мултифакториална, но в комплекса от фактори първостепенно значение има човекът (личността), макар че голяма част от специалистите се въздържат от определянето на личността като главна причина за появата и развитието на наркоманиите. Все пак човекът е този, който решава да вземе или да не вземе дрогата. Трябва да се отбележи, че не дрогата търси човека, а той нея. Хората са много, но само някои от тях проявяват интерес към психоактивните вещества. За да се изяснят въпросите защо хората търсят дрогата и кои точно хора търсят дрога трябва да се отдели по-голямо внимание на ролята на личността. Ценностната ориентация е от голямо значение за оформянето на личностната мотивация. Проучванията на проблема за алкохолизма и наркоманиите показват, че алкохолната злоупотреба при подрастващите се детерминира от шест основни причини.

      Като първа причина се посочва любопитството, свързано с внушение или не, псевдообективни мотиви за самоизследване на количествената алкохолна поносимост на организма на “експериментатора” и характера на предизвикваните поведенчески реакции (агресивни или пасивни). В някои среди се цени този, който пие повече, а “не го хваща”. В други среди юношите употребяват алкохол в малки количества, но умишлено демонстрират изкуствена агресивност и висока опияненост, за да предизвикат интереса на околните. Втората причина е свързана с необходимостта от реагиране при определени ситуации (купон с алкохол, “състезание по надпиване” и др.) Третата причина се отъждествява с желанието на лицето да утвърди или повиши своя статус в група от връстници и приятели. Четвъртата причина, при това с особено силно влияние, е употребата на алкохол като норма за принадлежност към определена група. Петата причина се свързва със стремежа на младежа да преодолее очаквани или моментни стресови ситуации (справяне с психичния дискомфорт), като се освободи от социално-психологическите задръжки и да стимулира автоагресивността. Шестата причина се свързва с така наречената форма на протест срещу родители, учители, приятели, обществото и държавата като цяло. Изведените по-горе шест основни причини за злоупотребата с алкохол са в основата на мотивацията и за употребата на наркотици при юношите. Личността на юношите се формира под въздействие на различни социални норми. Далеч не всички от тях, обаче, имат еднаква насоченост и изразяват главните ценности на нашето общество. Какви социални норми стават мотиви за обществено поведение на личността в значителна степен зависи от тяхното взаимодействие в съзнанието на юношата (Петровски и др., 1987). Едни от тези социални норми са тютюнопушенето и употребата на алкохол. Много хора оправдават употребата на спиртни напитки в малки количества с необходимостта от лечение на различен род заболявания. Но в действителност, наркотичното действие на алкохола само притъпява чувствителността към болка и в действителност снижава съпротивителните сили на организма на различни инфекции. Анализът на нормативната система на морала и системата на правото показват, че не всички видове социални норми са в еднаква степен обществено ценни, а само тези, които съставят моралните принципи на обществото и системата на нравствеността. 

      Трябва да се отбележи, че както литературните данни така и клиничната практика показват, че личностните детерминанти при развитието на зависимости нямат ясни граници. Поради това е прието официалното становище, че няма специфична личност застрашена, нито застрахована от злоупотреба и зависимост от дроги, защото личността не е единствения фактор. Комплексът от причини за създаване на зависимост към алкохол и наркотици е мултифакториален, а причините поради които се започва са строго индивидуални за всеки човек. 

      Дали има лек да спреш употреба? Дали има надежда? Дали има изход за Homo Servus? За автора на това есе има само един изход и то е работа по 12 стъпкова програма на АА.

     В заключението да отбележа, че през 1961 г. Бил Уилсън, основател на движението „Анонимни алкохолици“, пише благодарствено писмо на д-р Карл Юнг за подкрепата, която психотерапевтът оказва на спасяващата от смъртоносната болест общност АА и за прозренията си относно духовната страна на алкохолната зависимост. Днес Световната здравна организация е категорична, че за лечението на алкохолизъм е нужен био-психо-социо-духовен подход. 

     „Бих искал да спомена само една от историческите ситуации, които спомогнаха да се роди „Анонимни Алкохолици“, разказва съоснователят – брокерът от Уолстрийт Бил Уилсън, който е в списъка със стоте най-влиятелни американци на 20 век. „Много от вас са чували част от историята за това как Роланд Х., един американски бизнесмен, страдаше от постоянно влошаващ се алкохолизъм. Той пробваше лечение след лечение, но след всеки опит алкохолизмът му се задълбочаваше. Накрая, като последна възможност той замина за Европа и буквално се хвърли в ръцете на д-р Карл Юнг, който в резултат от тази среща се доказа като добър и голям приятел на АА.

     Д-р Юнг е един от тримата пионери в изкуството на психиатрията. Това, което го отличава от неговите колеги Фройд и Адлер, е фактът, че той обръща голямо внимание на духовността, на това, което отличава всеки един от нас от другия и което ни отличава от всички останали...

     Не осъзнавах напълно колко велик човек в духовно отношение е Карл Юнг, когато през 1961 година му написах доста закъсняло писмо, за да му изкажа нашата благодарност за големия принос, който той имаше при създаването на нашето общество „Анонимни Алкохолици“.

     Това беше последната година от неговия живот. Той беше вече стар. Независимо от това, той ми написа отговор. Изглеждаше като да е писал само с един пръст на пишещата машина. Сега това писмо е едно от най-ценните ми притежания”. 

     Ето отговорът на д-р Юнг:

 „Драги мистър У.,

     Вашето писмо беше наистина добре дошло за мен. Не получих повече новини за Роланд Х. и често се чудя каква е била съдбата му. В нашия разговор, за който той ви е споделил, имаше един аспект, за който той не знаеше. Причината да не му кажа за него е, че в онези дни аз много внимавах какво казвам. Разбрах, че не винаги хората разбират правилно това, за което говоря. Ето защо бях изключително внимателен, когато разговарях с Роланд Х. Вече имах голям опит от срещите си с хора като него. 

     Неговата жажда за алкохол беше равностойна на едно по-дълбоко ниво с извечната човешка духовна жажда за цялостност, изразена на средновековен език така: единение с Бог.5

     Как може някой да формулира това търсене на език, който не е разбиран добре в наши дни?

     Единственото правилно и сигурно доказателство за съществуването на духовно преживяване, подобно на вашето е, че то наистина ви се е случило и може да споходи единствено онзи, който е поел по пътя на едно по-високо разбиране. Подобна трансформация може да бъде постигната или чрез акта на висша благодат, или посредством лични и честни разговори с приятели, или чрез сериозна образованост на ума отвъд пределите на чистия рационализъм. От вашето писмо разбирам, че Роланд Х. е избрал втория начин за промяна, което предвид обстоятелствата е най-доброто за него.

     Аз съм дълбоко убеден, че господстващия принцип на злото в нашия свят води до неразпознаване и незачитане на духовните ни нужди, ако не му противопоставим един религиозен възглед или защитната стена на сплотена човешка общност. Един обикновен човек, който не е защитен от горните средства и се е изолирал в обществото, не може да устои на силата на злото, наричана от хората Дявол.     Използването на подобни думи, обаче, може да бъде тълкувано много погрешно, ето защо аз се въздържах от тях доколкото мога.

     Това са причините, поради които аз не дадох пълно и задоволително обяснение на Роланд Х., но рискувам да го напиша на вас, защото от Вашето честно и достойно писмо разбирам, че сте придобил гледна точка, различна от подвеждащите баналности, които обикновено чуваме за алкохолизма.

Знаете, че алкохол на латински език означава „дух, призрак” (spiritus) и използвате същата дума, за да опишете вашето изключително силно религиозно преживяване, пречистило Ви от най-извратената отрова.  

Успешната формула тук е: spiritus contra spiritum. 

Още веднъж благодаря за Вашето мило писмо.

Оставам искрено ваш

К.Г.Юнг "

Цитати:

1 – Homo servus – човек зависим – превод от лат.;

2 – АА - „Анонимни алкохолици“ е общност, където хората споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. На основата на идеята за взаимопомощ между алкохолнозависимите, през 1935 г. в САЩ двама алкохолици създават организацията „Анонимни алкохолици“ (АА). Нейната цел е повече алкохолици да се научат да живеят без алкохол. – Уикипедия;

3 - В свободен превод „дух срещу духа”

4 – МКБ10 - Международна класификация на болестите 10-а ревизия, последно издадена януари 2007 г. МКБ-10 е общоприетата класификация за кодиране медицински диагнози разработена от Световната здравна организация. МКБ-10 се състои от 21 раздела, всеки от които съдържа под кодове на заболявания и състояния.

5 - Библия, Псалм 42.1 Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог

Библиография 

1. Андреева А., Н. Гуткина, И. Дубровина, Б. Круглов, В. Пахалвян, А. Прихожан, Т. Снегирева, Н. Толстьгх (1987). Формирование личности в переходный период от подросткового к юношескому возрасту. Москва, Педагогика. 

2. Кацаров Ю. (2012). В помощ на оценката на риска от възникване на зависимости в юношеска възраст. В : Педагогика, 6, LXXXІV, София. 

3. Лазаров Ф. (1998). Злоупотреба с дроги, наркомании и наркотици. В: Вопросы психологии, 2. 

4. Петровски А.В., В.Абраменкова, Т.Горбатенко, И.Дубов, М.Кодратьев, Е.Кузьмина, З.Кузьмина, А.Николаева, В.Петровски, М.Сомов, Е.Уварина, Е.Ельконина, Ю.Янтовская (1987). Психология развивающейся личности. Москва, Педагогика. 

5. Силами Н. (1996). Речник по психология. Плевен, Ларос. 

6. Стаматова, Р. (2012). Защо лекуваните наркомани не се интегрират в обществото. Бургас. 

7. Станкушев Т. (2003). Наркомании-наръчник за родители, учители, психо психолози и лекари. София, Медицина и физкултура. 

8. Тодорков К. (2002). Експериментална психология. Велико Търново, Фабер. 

9. Хомик В.С., Л. Л. Кроник (1988). Отношение к времени: психологические проблемы ранней алкоголизации и отклоняющегося поведения. В: Вопросы психологии, 1. 

10. Хостътлър Дж (1995). Как да предпазим децата от наркотиците и алкохола? София, Хейзъл. 

11. Цоков П. (2012). Психология на детското развитие. Пловдив, ПУИ ”Паисий Хилендарски”.

Не чакайте зависимостта да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме до Вас! Свържете се с наш психолог в гр.Бургас!

Автор: психолог и консултант Олга Колева, за контакт с мен натиснете ТУК.