Самопомощ за родители: Придирчиви (и по-придирчиви) деца на масата

Скъпи родители, възможно ли е детето ви да настоява да хапва само хляб и спагети цяла седмица?

Или пък да гледа с подозрение всяка „зелена“ храна? Добре дошли в клуба на „придирчивите (и по-придирчиви) деца“! Много деца между 2 и 5 години преминават през подобен етап и за наш късмет, в повечето случаи той е временен. В тази статия ще разгледаме няколко често срещани сценария и как да запазим спокойствие, вместо да се отчайваме.

Периодът на „не искам това!“

Може би вече сте го виждали: детето внезапно изхвърля всичко от менюто си, освен една конкретна храна – бели храни (хляб, ориз, картофи), определен вид сирене или пък зърнени храни, които изглеждат еднакви. Понякога продължава цели седмици. Но не се притеснявайте – това не е краят на света!

1. В дългосрочен план децата се балансират

Ако в момента са на „ориз и хляб“, след седмица може да изявят интерес към нещо „оранжево“ или „зелено“. Малките телца имат невероятната способност да се саморегулират – стига да предложите разнообразие, дори детето да не го приеме веднага.

Представете си малчуган, който заявява: „Всеки ден искам Зрънчо!“. Родителят се тревожи, но продължава да поднася моркови, ябълки, хумус. Един ден, воден от любопитство (или мъничък глад), детето гризва моркова, намира го за „окей“ и започва да го хапва от време на време. Така, без допълнителен натиск, менюто става по-богато.

Какво да правим:

• Продължете да предлагате други храни, без да ги налагате, без дълги проповеди.

• Приемете с усмивка и спокойствие, че децата имат право да имат периоди на странните си избори.

„Не ме карай да опитвам, моля!“

Някои мъници категорично отказват нови аромати и текстури. Въображението им е силно, а желанието да контролират средата е огромно. И ако чуят „Опитай само една хапка! Моля!“, често стават още по-упорити в „Не!“ от чист инат или чувство за власт.

1. Как да въведем нови храни

Вместо да настоявате („Само една лъжица, да видиш, че е вкусно!“), направете храната достъпна на масата, без фанфари. Ако детето иска да си вземе, ще си вземе. Ако не – няма проблем.

Така му давате възможност да прояви любопитство без принуда.

Например детето вижда обща чиния на масата с броколи, краставици, сварен грах. Не ги обсъждате, не питате „Искаш ли?“. Просто говорите за деня. Рано или късно, когато се почувства готов (или от скука), може да вземе едно крехко зелено парченце и да го опита. Възможно е да се намръщи, но понякога това е първата стъпка към приемането на нови вкусове.

Обърнете поглед към вашата нагласа

Децата усещат всяко наше мръщене или сравнение („Брат ти ядеше много зеленчуци, а ти не!“). Такива реплики могат да направят обратното на желаното и да усилят отбягването на храната.

Помнете, че детето постепенно се учи да опитва нови неща. Прекаленото нервничене го кара да мисли, че нещо „лошо“ има в храната, разнищвана от родителското мрънкане.

„Ех, твоят брат ядеше повече зеленчуци!“ или „Защо не ядеш като сестра си?“ – подобни думи подкопават самочувствието на малчугана и го изкарват от зоната му на комфорт.

Помислете за 4-годишно дете, което упорито отказва домати, но сестра му ги обожава. Ако кажете „Гледай, сестра ти колко домати изяде, а ти нищо!“, детето може да усети завист или сравнение и да се инати още повече. Но ако просто оставите доматите на масата и кажете „Хапнете, ако ви се иска!“, един ден хлапето може да се вдъхнови без натиск да опита.

Няколко трика за любопитни (а не придирчиви) деца

• „Декорирано“ ястие: Понякога оформянето на парченца зеленчуци в усмихнато личице или подредбата на плодове като „шарена дъга“ стимулира любопитството и детето опитва просто защото е забавно.

• Кратки истории: „Това морковче дойде от фермерския пазар, возило се е в голям камион…“ – разказите около храната могат да я направят по-привлекателна, защото детето усеща емоционална връзка.

• Никаква драма при отказ: Ако малчуганът твърдо казва „Не искам!“, свивате рамене и спокойно „Няма проблем, яж каквото си решиш от това, което сме сложили на масата.“. Така демонстрирате уважение към избора му.

Децата имат различни фази в храненето, някои минават бързо, други – не толкова, но общият знаменател е да не се превръща яденето в драма. Позволете им да изпитват контрол, да опитват в свой ритъм и да се учат от собствения си апетит. Да са придирчиви за период? Няма нищо страшно – стига да им дадем пространство и разнообразие. С времето повечето малчугани израстват тази „фаза на еднообразие“ и стават все по-любознателни към нови вкусове.

Не се притеснявайте от „месец на макароните“ или „седмица на ябълките“ – ако подхождате с лекота, насърчавате любопитството и избягвате сравнения, ще видите как децата сами отварят вратата към по-богато меню. 

Прочети повече по темата тук:
Самопомощ за родители: Нов подход към храненето
Самопомощ за родители: Как да въведем ред и ритуал в храненето 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.