автор: Ангелина Меранзова-Велянова, детски психолог, психотерапевт
Скъпи родители, храненето при малките деца често е изпълнено с тичане наоколо, невъзможност да се задържат на едно място и непрекъснати молби за „само още пет минутки игра“.
Но истината е, че структурата и ритуалите са ключови за превръщането на храненето в спокоен и приятен момент. Когато имаме ясни, последователни и удобни правила, децата усещат сигурност и се научават да ценят времето за ядене не като нещо досадно, а като уютен ритуал.
Преобразете храненето в семеен ритуал
Замислете се: искате ли всяко ядене да е хаотично надбягване с детето, или предпочитате то да е време заедно? Когато семейството се събира около масата, усещането е съвсем различно – детето вижда, че и вие сте седнали, че това е нещо важно и споделено.
Защо работи: Малчуганите обожават да имитират възрастните. Ако вие стоите прави или нервно обикаляте, те ще правят същото. Но ако седите спокойно и хапвате, това изпраща ясно послание – „Време е за хранене.“
Представете си малкия ви любознателен сладур, който обича да препуска из стаята с филийка в ръка. Ако винаги настоявате да седи на масата, но самите вие похапвате прави или често ставате да вършите нещо, детето ще последва вашия модел, а не думите. Но когато вижда, че всички се събирате около масата, той започва да асоциира храненето с тази спокойна, обща обстановка.
Определете любимо и последователно място
Рутината създава комфорт у децата – и мястото за хранене не е изключение. Те обожават да имат свое столче, своя чинийка и виличка или лъжичка, която разпознават като „моята“. Тази стабилност им помага да усетят, че „сега е време за ядене“.
Идея: Предложете на детето да избере чаша или чинийка с любим герой. Сложете ги на определено място преди вечеря. Така, щом зърне познатата подредба, малчуганът разбира, че предстои хранене.
Представете си, че детето има любима лилава чаша с мече. Всеки път преди вечеря тя стои на същото място. „О, чашката ми е там – сега сядам, защото е време да хапна!“ Тази дребна наглед подробност намалява опита за бягство от масата.
Кажете „Не“ на разсейванията
Телевизор, таблет, смартфон – да, може да изглеждат удобни, за да задържат вниманието на детето, но всъщност го отдалечават от идеята да научи кога е гладно и кога е сито. Когато е залепено за екран, мъникът често пропуска сигнала на тялото за ситост и може да яде повече или по-малко от нужното.
Ако детето обича да си играе на гоненица из стаите, предлагането на храна „в движение“ може да доведе до непрестанно преследване с лъжицата. Но ако установите простото правило „Храната се яде на масата, след това играеш колкото искаш“, то бързо свиква, че след храната идва забавлението, а не по време на него.
Как да започнем: Изключете телевизора и приберете таблета няколко минути преди да поднесете храната. Включете детето в малко действие като „донеси си столчето“ или „постави си салфетката“, за да се почувства ангажирано.
Идеи за насърчаване на реда
„Домашен ресторант“: Понякога можете да направите забавен тематичен ден – детето да ви „помогне“ да подредите масата като в ресторант. Нека постави салфетките и „менюто“ (нарисувано от него). Така ритуалът включва и елементи на учене чрез игра, а не просто задължение.
„Вкусно приключение“: Ако имате време, поканете малчугана да сложи няколко парченца плод или да поръси подправка на яденето. Виждайки, че участва в подготовката, то оценява храната повече и сяда с по-голям интерес.
Да си представим малчуган, който щом усети, че е време за ядене, грабва играчка и хуква из стаята. Вместо да викате „Ела веднага на масата!“, може да се доближите с усмивка и да кажете: „Хайде, аз вече седнах на моето място – чакам те да започнем заедно!“. Ако се продължава с бягството, припомняте: „След като хапнем, ще можем да продължим да тичаме с топката, но сега е време за храна. Приготвила съм ти мъничка изненада на масата.“ (Нека това е любимата му виличка или негова рисунка под чинията.) Така приканвате, а не насилвате.
Да седнем заедно на масата, да имаме идентични места и да изключим всички технологични разсейвания – тези стъпки звучат прости, но създават здравословен навик у детето. По този начин и вие като родители спестявате енергията си от непрекъснати „Ела тук! Седни!“ и превръщате всяко ядене в по-ведър семеен момент.
Нека не забравяме, че децата гледат нас. Ако виждат спокойна и организирана атмосфера, те ще посрещат храненето без бягство, а с любопитство и радост. С времето ще усвоят колко е приятно да сме заедно, да си говорим и да си похапваме без стрес.
Прочети повече по темата тук:
Самопомощ за родители: Нов подход към храненето
Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!
Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.