Самопомощ за родители: Нов подход към бойното поле на храненето

Скъпи родители, вероятно сте имали моменти, в които храненето се превръща в мини-война: вие държите лъжицата с думите „Още две хапки!“, а детето отсреща се е препънало в магическото „Не!“.

Но защо се случва това? И как можем да направим времето за хранене по-приятно както за нас, така и за нашите мъници?

Защо времето за хранене често става „бойно поле“?

Децата искат „Сами!"! Малчуганите развиват ново чувство за независимост. Те искат да проверят къде свършва вашата власт и къде започва тяхната. Храната е един от малкото „инструменти“, с които могат лесно да откажат или да настояват да направят нещо „по свой начин“. Много деца обичат да казват „Не!“ просто за да се почувстват силни и свободни в решенията си, дори да им се хапва.

Родителите понякога прекаляваме и с уговарянето. Естествено е да искаме детето ни да хапва пълноценно – зеленчуци, плодове, протеини. Но когато непрекъснато натякваме: „Хапни още малко! Още две лъжички!“, детето усеща натиск. Резултат: колкото по-настоятелни сме, толкова по-упорито детето отстоява своето: „Няма!“

Какво можем да променим в нагласите си?

• Не превръщайте храната в битка

Колкото по-силно настояваме: „Хапни още!“, толкова по-голяма е вероятността детето да иска да покаже независимост: „Няма пък!“. Нека задаваме достъпни опции на масата, без да следим непрекъснато колко лъжици са изяли. 

• Вярвайте, че децата могат да регулират апетита си

Родителят отговаря за това каква храна има на масата – дали ще сервираме прясна салата, малко месо, няколко вида плодове. Детето решава колко и дали да яде. Ако днес е в „макаронено“ настроение, утре може да поиска повече ябълки или други храни. Малките се учат чрез опит. Ако им позволим да усетят собствените си сигнали на глад и ситост, ще станат по-уверени в способността си да си набавят нужните храни.

Препоръки за спокоен хранителен режим

Времето за хранене може да е семеен ритуал. Сядайте заедно на масата, говорете за деня, обсъждайте забавни теми. Колкото по-малко внимание отделяте на „Колко си изял?“, толкова по-спокойно става настроението.

Децата ще забележат, че храната е естествена част от семейния живот, а не задължение, което се „наблюдава и оценява“.

Давайте на детето две или три опции зеленчуци/протеини/зърнени храни, от които да избере. „Виж, имаме моркови и краставички. Избери какво искаш.“ Така то усеща контрол, но в рамките, които вие определяте.

Големите порции могат да плашат детето или да го карат да се чувства „задължено“ да дояде всичко. Вместо това, предлагайте малки количества от различните храни и, ако иска още, може да си вземе.

Преориентиране от „Колко точно изяде?“ към „Прекарахме ли си добре?“

Вместо да броим лъжиците и късовете, може да се запитаме дали времето за хранене е приятно и социално. Детето обича да имитира възрастните – ако вижда, че говорим за забавни неща, сме спокойни и не се вторачваме в чинията му, то ще се отпусне и ще експериментира по-смело с храната.

Задавайте въпроси от типа „Какво беше най-забавното от днес?“ или „Какво мислиш да нарисуваш по-късно?“, вместо „Хапна ли си достатъчно? Защо не ядеш пилето?“. Така храненето се превръща в малка социална почивка, а не стрес тест.

Поемайки по-спокоен и уважителен подход към храненето, даваме на децата пространство да развиват своите вкусове, да се учат от грешки (например, ако се почувстват гладни след като са яли малко на вечеря), и да експериментират по естествен път. Времето за хранене може да бъде повод за сближаване и общуване, вместо постоянни уговорки и „още една лъжица“. А в дългосрочен план, детето изгражда здравословни отношения с храната и се учи да усеща собствените сигнали на глад и ситост — ключова стъпка към независимостта и самоувереността.

Не забравяйте, че децата са умни и могат да балансират менюто си, стига да им се даде свобода с разумни граници. Ако си тръгнем от битката „Две хапки зеленчук за един бонбон“ и вместо това покажем, че вярваме в техните умения да се хранят добре, ще видим, че те малко по малко ще опитват нови вкусове и ще се радват на разнообразието.

Прочети повече по темата тук:
Самопомощ за родители: Как да въведем ред и ритуал в храненето 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.