Как да развием чувството за компетентност в нашето дете?

Често сме чували следното: „Моето дете е добро по математика, но никак не му се отдават изкуствата и аз не го натискам. Важно е да му върви математиката.“

А колко задни чинове в кабинетите по физика са се превърнали в шедьоври от рисунките на полузаспали ученици. Със сигурност знаем и към кои спадаме самите ние – към логичните или артистичните натури.

Трети пък са толкова добри в компютърните технологии, че от малки започват да създават сложни програми и кодове, които повечето от нас не разбират. Как да помогнем на нашето дете да бъде креативно, изобретателно и иновативно, без значение от сферата на талантите му? И защо това би му послужило при сблъскването с бъдещи проблеми и тяхното решаване?

Много деца могат да смятат до десет на пръстчета още преди да отидат в предучилищна. Имат голям набор от думички и могат да рисуват разнообразни форми.

Какво се случва обаче, когато започнат да пишат в разчертани тетрадки и за всяко криво ченгелче биват карани да преписват всичко наново? Когато човек не се рисува „така“, а с числата се играе по строги и скучни правила? Въпреки добрите си намерения и отговорности към обществото, ние поставяме въображението им в граници. Уеднаквяваме ги, стандартизираме и стереотипизираме. А отличен получават само тези, които се справят най-добре по тези точно определени критерии.

На децата им доскучава. Често срещано е групирането на отегчени четвъртокласници , които с невиждана мотивация бойкотират всеки опит на предметите в училище да грабнат вниманието им. Едни „мразят“ изобразителното изкуство, защото учителката им винаги е на мнение, че не се стараят достатъчно. Други „не понасят“ алгебрата, защото е скучна, трудна и рядко разбират от първия пример. А трети смятат, че биологията е безполезна и използват час по трудово да се наспят. Какво се случва с детското развитие през този важен период и как бихме обяснили това явление в училищата?

В периода от 6 – 7 годишна възраст до началото на пубертета се формира чувството за компетентност. Колкото по-вещо се чувства детето в някоя област, толкова по-усърдно и с желание ще го прави. Важен елемент от изграждането на трудолюбието в човек е родителската позитивна подкрепа, която може да се изрази с: „ Браво, колко хубаво и гладко четеш! Ти си страхотен!“, „ Толкова прекрасна рисунка си нарисувала, ти си истински художник!“ или „ Изрязваш кръгчетата перфектно, толкова си прецизен! Браво!“. Често децата не чуват такива похвали в точното време, което деформира представите за тяхната компетентност. Например:

Похвалваме го, когато сме пред хора, но в къщи сме перфекционисти и изискваме отлично или нищо. След изпълнената задача не реагираме (не сме вкъщи, занимаваме се със своя работа, разсеяни сме), а похвалата идва, за да утеши тъжното вече дете. Не използваме такива утвърждаващи твърдения пред детето, но защитаваме неговата значимост пред тези, които я оспорват – учители, съседи и други. Когато детето няма насока и потвърждение, че върши важните за него неща правилно – на негова помощ ще се притекат технологиите и в частност мобилните и компютърните игри. 

Забележете сходствата между методите на „закачане“ и развиването на чувство на компетентност:

• В почти всяка игра се качва ниво при определени постижения. Първото винаги е най-лесно, а всяко следващо се усложнява заедно с изискванията за умения да го направиш. Когато играем с малкото дете, ние първо му предоставяме най-простите форми и постепенно ги усложняваме: дървените кубчета се превръщат в Лего, драсканиците и завъртулките – в думи, смятането на пръстчета – в сметало и т.н. Така детето развива увереност в своите постижения, тъй като нагледно му се показва от къде е тръгнал ( „Преди една година не познаваше нотите, а сега вече свириш по тях!“ или „Уау, как мина 26-то ниво, аз вече три дена не мога! Много си добър“).

• Похвалите присъстват във ВСЯКА игра. Проверете, ако не Ви се вярва. Често, те биват изписвани и върху екрана и изговорени, за да се запечатат по-лесно в детското съзнание или биват преобразени под формата на награди, ценни части и бонус точки. Така че, ако детето ви играе една игра необикновено дълго време, забележете честотата на „Отлично“, „WOW”, „Ти си върхът“, „Невероятно“, „Нов рекорд“. Езикът няма значение, похвалите се усещат дори и на подсъзнателно ниво.

• Забелязвали ли сте скупчените, един върху друг малчугани, които развълнувано подвикват на този, който е в средата? Най-често той държи телефон. Сто процента играе игра.

Социалният фактор е един от най-силните детерминанти на развитието на чувството за компетентност. В почти всяка игра има шанс да играеш с приятел или да разбереш на кое място си в класация. Така разбираш точно колко си добър в нещото, което правиш. Случвало ли Ви се е да видите такава купчина, но около дете, което рисува рисунка и то – много добре? Да, нали? Това е така, точно поради тази причина. Каквото и да е, щом го правиш добре – ще натрупаш последователи или просто наблюдатели.

Важно е да знаем, че ако това бъде възпрепятствано се развива противоположното чувство, което е причината за множество личностни и социални конфликти в бъдеще – а именно комплексът за малоценност. Детето, не изградило в себе си любов към труда и постиженията си от него, страда от липса на увереност и значимост в областта на своята дейност, както в училище, така и сред своите приятели.

Ако малчуганът не набляга върху сложната материя на математиката, представя се слабо на контролни и с нежелание, бавно и безрадостно пристъпва към домашните – то Вие имате перфектния пример за чувство за ниска компетентност и нейните проявления. То знае, че се справя лошо, има нужда от съвет и помощ, доказва го на всеки изпит и не очаква похвала за постиженията си. Как тогава родителите му могат да възродят пламъка и желанието в тяхното „отвратено от математиката“ дете? Чрез реинтегриране на чувството му за гордост и увереност в тази област. Това става чрез похвали именно от тях. Когато го правят редовно и заслужено, детето ще започне да променя отношението си към неприятното занимание. Наблягането на добрите решения, които е взело, например когато решава домашни, създава позитивно чувство, което при следващата домашна, ако бъде потвърдено, то при петата и шестата вече ще бъде реалност и няма да има нужда от допълнителна подкрепа от родителите. Такива похвали могат да бъдат: „Колко гладко прочете условието на задачата!“, „Как красиво изрисува цифрите!“, „С умножението се справяш отлично!“, „Мисля, че ставаш все по-добър с всеки изминал ден!“, „Да знаеш, така бързо реши задачата, че май математиката много ти върви!“.

В днешно време децата, които са добри в игрите и го знаят (защото условията от предните точки са вече покрити), с удоволствие го правят. Чувстват се можещи, силни и КОМПЕТЕНТНИ. Те могат да дават съвети на приятелчетата си как да стигнат до 50-то ниво. И могат да го ДОКАЖАТ нагледно пред тях. Защото са се УПРАЖНЯВАЛИ дълго време. И защото са получили достатъчно ПОХВАЛИ, че се справят отлично.

Целта е детето да свърже математиката със зона на лични успехи, гордост, увереност, значимост. Така при следващи успехи, то ще знае, че неговата личност и усърдие са причината за тези успехи. Все по-неплахо ще се заема с домашните и с контролните, тъй като това ще му носи позитивни чувства. Това може да се приложи за всички предмети в училище, по които детето изпитва затруднения или всякакви дейности, които намира за непосилни, неприятни. Важното е да знае, че има някой, който вярва в него и че този някой е зад гърба му винаги, когато има нужда от подкрепа. Защо изграждането на чувството за компетентност е толкова важно за развитието на творческото светоусещане у децата?

За да се наречеш творец – ти трябва да бъдеш свободен. Да можеш да се издигнеш над ума и ограниченията му и да създадеш нещо твое, нещо ново. Когато са малки, децата използват всичко, до което се докоснат, за да разберат какво е то, какво могат да направят със него и са искрено удивени и щастливи от новите си открития. Забавляват се с разнообразните форми, намират им нови приложения и с желание показват на всички своите постижения. Главен виновник за това поведение на малките деца е любопитството в най-висша и позитивна форма. С течение на времето това любопитство започва да се ограничава до нещата, които детето обича и най-много предпочита да прави – т.е. отсява любимите от нелюбимите си занимания. А към кое нещо ще изпитва искрена сладост от правенето му? От това, което знае, че върши и му се отдава най-добре. Това, в което е най-компетентно.

Когато порасналият млад човек знае, че с усърдие, положителна нагласа и щипка любопитство може да преобразува всеки проблем в предизвикателство – той се превръща в творец. Да си уверен в способностите си да посрещнеш трудностите, че всичко зависи от теб и отношението ти към тях е следствието на изграденото от 6 – 7 до 11 – 12 годишна възраст трудолюбие. Развитието на въображението и усложняването на мисловната дейност са важни условия за подобряването на креативността, която би подсилила нестандартният и иновативен подход към живота.

Според великият психолог Ерик Ериксън чувството за идентичност в този период приема формата на израза “Аз съм това, което съм научил”. Ако ние научим нашите деца да бъдат творци и да подхождат без страх и притеснения към трудностите – ще ги освободим от ограниченията и ще им дадем жизненоважен ресурс, който ще им бъде много полезен в бъдещето! Но най-важното, което ще получат го е казал Антон Чехов:

„Който е изпитал насладата от творчеството, за него не съществуват други наслади.“ 

Защото не е нужно да си художник или музикант, за да „ти се отдава“ да си креативен.

И вие, скъпи родители, сте най-важната съставка в тази творческа рецепта!

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.