Девиантното поведение

Поведението на човека е социално обусловено. Всеки човек живее в общество и се формира в и чрез него.

Намира се в малки социални групи,които оказват влияние върху него. В тях той изпълнява различни социални роли. Те имат значение за формирането на неговата личност. 

Девиантното поведение разчупва макро обществените норми и зачита само нормите на отделната субкултура. Отклоненията съпътстват човешкото развитие и се откриват в най-разнообразни форми на изява. Представляват сложен конгломерат от заболяванивания, психически разстройства, физически недостатъци, изоставане в интелектуалното, речевото или общото психосоциално съзряване на индивида. Тяхната диференциация е в 2 основни групи:

1. отклонения в индивидуалното развитие                                             

2. отклонения в социалните отношения                                                  

Девиацията, това е отхвърленото, нежеланото, неодобряемото, опасното за отделния индивид и за обществото като цяло поведение.

Фактори оказващи влияние за появата на девиантно поведение

• семейството                                                                                            

• училището                                                                                              

• приятелската среда                                                                                

• средствата за масова информация

1. Семейството

То е първото социално обкръжение на личността. Особено силно е възпитателното влияние на родителите, братята, сестрите и роднините в ранното детство. Чрез общуването се изграждат представи и нагласи, овладяват се норми и правила на поведение. В семейството индивида формира впечатления за себе си и за другите. Връзката между дете - родител има драматично значение за детето. Тя може да му помогне да стане това,което то иска да стане,но може и да причини много болка, отчаяние, несигурност, враждебност и по трагичен начин да се отрази на неговия живот. Особено децата с физиологични и психически проблеми към тях негативизма е най-силно изразен. Семейството може да приеме или да отхвърли социалните норми. В семейства с отрицателна социална ориентация се появява негативна насоченост, която след това се прехвърля в учебната среда на детето. Изразява се чрез агресивно поведение, самоизолация, отхвърляне, спад на интереса към учебната дейност, зачестяване на отсъствията от учебните занятия. Изключително важно при такива деца е поведението на родителите спрямо тях на принципа ''приемане-неприемане'', ''свобода-контрол'', ''диктат-опека'' и ''конфронтация-сътрудничество''.

2. Училището

Училището заема важно място сред факторите влияещи върху развитието на девиантното поведение. Истината е, че в училищната среда съществуват редица негативни предпоставки като:                                                                       

-недостатъчен педагогически опит или нежелание да се подпомагат учениците (най-често това са изоставащите ученици, децата със специални потребности). Това им влияе негативно и води до подтиснатост и неувереност в себе си и в собствените възможностти. Поради това, че не притежават знания като останалите, те са подложени на изолация или самоизолация и много трудно изграждат приятелски взаимоотношения с връстниците си.

- създаване на неформални, воюващи помежду си групи, в които се повишава влиянието на лидера. В подобни групи децата със специални образователни потребности са аутсайдери.    

- смяната на едно училище с друго в повечето случай носи негативно влияние спрямо ''новия''ученик. Това кара родителите да търсят нови училища и да бъдат премествани от едно в друго. Освен това, често допускани грешки са:

- избор на ''любими” или ''трудни'' ученици                                            

- налагане на неоснователни наказания и поощрения                          

- омаловажаване на детските усилия и умения                                     

- незачитане на личността на ученика

3. Приятелската среда

Приятелската среда също може да се окаже негативен фактор за развитието на девиантно поведение, както при децата в норма, така и при тези с физически или психологически проблеми. Всеки член на групата се намира под наблюдението, контрола и оценката на останалите членове и всеки трябва да спазва определени норми и правила на поведение, отговарящи на интересите на групата. Поради огромното желание да бъде член на групата, както и поради страха от пренебрежително отношение и подигравки, различното дете (бъдещият девиант) взема решение да спазва всички групови норми. В други случаи това пренебрежение кара децата да се затварят в себе си и самоизолират, а в предучилищна и училищна възраст това води до негативни последици за ''различното'' дете.

4. Средства за масова информация

Тези средства играят ролята на инструмент за социализация и възпитание. В много случаи ценностната система на медийте е принизена с преобладаването на насилие и отричане на правните ценности на обществото. Когато голяма част от аудиторията са деца ,които все още не са укрепнали психически, това води до преориентация на ценностите и до т.нар. ''емоционално изключване''. Всичко представено се приема от децата като нещо нормално и може да предизвика трайни страхови и невротични прояви (страхове, агресивно поведение) 

Това е най-често характерно за деца с емоционално лабилна психика и склонност към асоциално поведение, в резултат на което да се развият трайни девиантни нарушения.

Девиантното поведение като резултат от разстройства в следствие на физически  недъзи или физиологични нарушения

Сериозните вродени или рано придобити недостатъци на децата със специални образователни потребности определят развитието им. Патологичното състояние дава отражение върху психофизическото  и социалното формиране на индивида. Биологичните дефекти и соматичните заболявания на тези деца се превръщат в психологически дефицит. Това пречи за формирането на социалните им качества и се явява пречка за тяхното пълноценно социално функциониране.

''Дефектните деца'' имат усещането за непълноценност както в учебната среда, така и извън нея. Те променят отношението към себе си и към околните, изграждат негативни личностни качества като:                                                                       

• агресивно поведение                                                                          

• отчуждение                                                                                         

• подтиснатост                                                                                                  

• депресивност                                                                                              

Тези качества се проявяват и формират най-често в условиата на учебната дейност , защото в нея се сблъскват най-пряко с трудностите. Децата стават необщителни и много трудно се адаптират към социалните условия на живот.

Видове прояви на девиантност

В ежедневието на децата могат да се срещнат следните прояви на девиантност:

• В отношението им към хората

• Отношението им към заобикалящата ги предметна среда                     

• В отношението на децата към самите себе си                                        

1. Безразличието                                                                                        

Най-разпространената форма на социална девиация. То се изразява в пренебрегването на чуждата нужда и може да се срещне навсякъде. В училището проблемното дете е на по-заден план, изолирано в много случаи от групата, от учителя. Усещайки това тези деца реагират по два начина: затварят се в себе си, не търсят контакти със съучениците си или реагират агресивно с цел да привлекат внимание и да покажат, че изпитват необходимостта от същата тази подкрепа,която се оказва на останалите деца в норма.

2. Вербална агресия

Тя е друго проявление на девиация като тук не се гледа на другия като на чужд, а като на ненужен, пречещ и досаждащ субект. Тук вече не се пренебрагва, а се изразява определено недативно отношение. Заедно с вербалната агресия върви и невербалната която се изразява чрез мимики и жестове.

3. Физическо насилие

То е най-ярката форма на девиантно поведение. Всеки случаи на физическо насилие  е акт, който показва, че другия не е толкова безразличен  или чужд, той вече е враг.

4.Автоагресията                                                                                      

Девиантност насочена към самия себе си. В случаи на самоубийство или опит за такова, винаги остава съмнение за психична абнормност. 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог и консултант Мартин Петров, за контакт с мен натиснете ТУК.