Как влияят груповите нагласи върху тормоза?

Когато размишляваме за тормоза, обикновено го свързваме с индивидуални проблеми – „Това дете няма емпатия“, „Онова е с ниска морална осъзнатост“.  

Но изследванията все по-често показват, че тормозът не е само „индивидуален порок“, а се подхранва от груповия контекст, където цели класове или училища могат да възприемат и поддържат нагласи, оправдаващи агресията.

Тормозът като групов феномен 

Доскоро вярвахме, че ако едно дете тормози други, значи то индивидуално е „проблемно“. Всъщност учени като Salmivalli, Lagerspetz и Björkqvist (1996) и Morita и Kiyonaga (1986) отдавна изтъкват, че тормозът често се случва в присъствието на група – поне 85% от случаите на тормоз включват публика от връстници (Craig, Pepler, & Atlas, 2000). Тази публика е ключова: дали насърчава насилника или стои мълчаливо?

Съвсем реален пример: Представете си осмокласник, който редовно обижда слабите и подиграва т.нар. „зубрачи“. Около него има публика, която се киска, насърчава или поне не се противопоставя. Така тормозът се превръща в приета „норма“ за поведението в тази група, дори и повечето деца да нямат дълбоко убеждение, че е правилно да тормозиш.

Когато (не)моралната нагласа стане групов стандарт  

Моралното откъсване (moral disengagement) не е само лична стратегия, както описва Бандура (1999). Може и цяла група да си затваря очите и да казва: „Е, той си го заслужава“, „Така му се пада, нали е странен?“. Изследване на Hymel, Bonanno и Rocke Henderson (2002) сред ученици от 8–10 клас показва колко драматично се различава приемането на фрази като „Някои деца трябва да бъдат подлагани на тормоз, за да им се даде урок“ – в едно училище 36% са съгласни, а в друго 51%. Това говори, че цялото училище понякога се настройва на вълна „Тормозът понякога е оправдан“.

Защо това има значение?  

Представете си една компания в училище, в която се смята за „нормално“ да обиждаш „загубеняка“. Всяко дете в групата може индивидуално да има известно колебание: „Това не е добре, нали?“. Но „груповата нагласа“ води до оправдание – „Ние така си се шегуваме“, „Той е различен, заслужава си“. Децата размиват отговорността и така моралното неангажиране се разпространява.

По аналогия: ако цяло училище има негласна култура „виж, момчетата така си се забавляват“ и учителите не реагират остро на подигравки, много от учениците ще приемат: „Е, това е нормално, не е чак толкова лошо“.

Какво следва за родителите, учителите и психолозите? 

1. Внимавайте с фрази като „момчетата са си момчета“. Това може да изпрати сигнал, че някак агресията е приемлива. Ако учител, директор или група родители лековато отбягват темата, създават почва за тормоз, който се „узаконява“ в очите на децата.

2. Работете с цялата група/клас, не само с един „хулиган“. Колкото и да „поправяте“ едно проблемно дете, ако останалите пасивно наблюдават или дори аплодират агресията, нищо няма да се промени. Класните занимания по емпатия, дискусии на морални дилеми и ясни училищни правила са crucial.

3. Следете за съвместната рационализация – напр. ако децата казват: „Той си го проси, защото е различен“, „Дразни ни, така че е нормално да го тормозим“. Тези изречения са форма на морална неангажираност, която се споделя от групата.

4. Обмислете програми за социално-емоционално учене (SEL). Много изследвания (Gordon, 2005; Roots of Empathy; Solomon, Watson & Battistich, 2001) показват, че систематичната работа върху емпатията и моралната отговорност на ниво клас/училище, а не само индивидуално, води до спад в тормоза.

„Добре, какво можем да направим утре сутрин?“

1. Обсъждайте морални ситуации в час: Вместо само да казвате „недейте да се биете“, разиграйте реален сценарий („Какво, ако видите двама да подиграват друго дете?“). Задавайте въпроси за чувствата на жертвата, отговорността на наблюдателите.

2. Променете „груповата култура“: Подкрепете онези деца, които застават в защита на по-слабите. Ако някой в класа помогне на жертва, похвалете го пред всички. Дайте сигнал, че това е желаното поведение.

3. Включвайте родителите: Ако всички ученици имат привилегията да чуват от родителите: „Не толерираме тормоз у нас“, съчетано с практически примери, тогава дискредитиращата нагласа „тормозът е ОК“ ще намалее.

4. Изградете ясни правила с реални последствия: Да, звучи старомодно, но децата (и групите) често тестват докъде могат да стигнат. Ако учителят е последователен: „При тормоз моментално има среща с педагогическия съвет“, групата ще внимава.

Тормозът не е само „има ли лошо дете“, а по-скоро „има ли среда, където ‘лошото’ се смята за допустимо?“. Моралното поведение – или неговото отсъствие – невинаги са частна работа на един хулиган. Когато цяла компания или цяла паралелка мълчаливо/явно одобряват тормоза, индивидуалните колебания се стопяват в „групова морална неангажираност“.

Съответно, борбата с тормоза се нуждае от промяна на груповите (не)морални нагласи. Индивидуалната терапия, насочена към „лошото дете“, е половин мярка, ако останалите продължават да ръкопляскат, да си затварят очите или да подхвърлят уж невинни шеги. Превантивните програми, насочени към всички ученици, създават „стандарт“ на непримиримост към агресията, подхранват емпатията и стопират механизмите, с които децата (и възрастните) оправдават тормозните действия.

За финал: ако гледаме отвъд отделния хулиган, ще видим цяла социална система, която може да подпира или да осъжда тормоза. От нас (учители, родители, психолози) зависи да я променим, за да създадем култура, където унижението не се приема за „забавно“ или „заслужено“. И както показват редица изследвания, това е постижимо, стига групата да установи ясни правила и морални граници.

Прочети повече за проект "Да подадем ръка, не агресия" ТУК.

Тази статия е създадена в рамките на проект „Да подадем ръка, не агресия“, съфинансиран от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз и ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.