Kак училищният климат и груповите фактори подхранват или потушават тормоза?

Когато говорим за тормоз в училище, често го разглеждаме като индивидуална тенденция – „едно хулиганче“ или „група агресори“.  

Но съвременните проучвания все по-ясно сочат, че тормозът е многостранен проблем, свързан с целия училищен климат, ценности, правила, взаимодействие между учители, родители и ученици. Ако училището „дъвче“ една теория за ненасилие, а на практика толерира подмятания и обиди, децата усещат двоен стандарт и тормозът процъфтява.

Тормозът не е само зла шега: какви типове агресия виждаме 

Унизителни погледи, разпространение на злобни слухове, физически удари, онлайн подигравки – всичко това попада под широкия чадър на „тормоза“. Не са еднакви по тежест, нито се случват от един и същ подтик. Dagley (2000) например различава четири възможни мотива: 

1. търсене на внимание, 

2. отмъщение, 

3. демонстрация на власт или 

4. чувство на неадекватност. 

Едно момче може да бута съученици, за да се почувства „силно и значимо“, друго – за да отмъсти, че се е почувствало пренебрегнато.

Това означава, че не можем да противодействаме на тормоза с едно-единствено решение от типа „Накажете агресора“. Нужно е цялостно вглеждане в училищната култура, правилата, ценностите и подкрепата за учители и ученици.

Ролята на училищния климат: „затворнически“ vs. „подкрепящ“ 

Orpinas и Horne (2006) предлагат модел, наречен „Развитие на социална компетентност и превенция на тормоза в училище“. На пръв поглед звучи като още една теоретична рамка, но в основата му стои идеята, че добрият училищен климат включва:

1. Грижа и уважение – учениците се чувстват сигурни, а не като в зона на бойни действия.

2. Високи академични постижения – когато учебният процес е интересен, а учителите мотивират, намалява се „полето“ за агресивни избухвания.

3. Ясни правила и отчетност – но ориентирани към отговорност, не към сляпо послушание.

Като родители, можем да усетим, че някои училища функционират почти като „поправителен дом“ – строги забрани, страх, наказания. Това засилва тревожност, а децата често „отвръщат“ със същото, т.е. агресия. Други училища са по-„меки“, но нямат последователност и ясни граници, което може да доведе до хаотична среда. Идеалната формула е грижовно, но структурирано.

Какво точно помага за добър училищен климат?   

• Отлични постижения в преподаването – не става дума само за това учителят да е експерт по предмета, а да прилага активни стратегии, кооперативно учене. Така децата са заети с интересни задачи, а не с мачкане на по-слабите.

• Училищни ценности – да, има ли ясно заявено, че „Никой не заслужава да е унижаван“, „В това училище държим на уважението“? Ако не са просто думи на хартия, а реални принципи, тормозът среща по-малко „одобрение“.

• Осъзнаване на силните страни и проблемите – искаме ли да се правим, че „в нашето училище няма агресия“? Ако да, тогава не можем да решим нещо, което не признаваме. Ето защо е ключово да има анкети и разговори с ученици и учители, за да видим къде има дразги, какво работи и кое не.

• Политики и отчетност – училището трябва да има правила, но да са насочени към реформиране, а не само наказване. Curwin и Mendler (1999) говорят за две философии: модел на послушание („Накажи го и толкова“) и модел на отговорност („Нека детето осъзнае последствията, предложи извинение и план за подобрение“). Вторият подход има по-устойчив ефект, защото възстановява връзки и учи на зряло поведение, вместо само да плаши.

Ако искате да помогнете: осем сфери за подкрепа  

Според Orpinas & Horne (2006) има осем критични области, които могат да се подобрят в едно училище, за да се намали тормозът. Освен вече изброените „постижения в преподаването“ и „политики/отчетност“, има още:

• Подкрепа на учителите и положителни очаквания (т.е. учителите да вярват, че децата могат да се държат добре).

• Грижовна атмосфера (взаимен респект, по-малко страх от наказания).

• Хармонична физическа среда (пространства за игра, безопасни зони).

Това не са „бюрократични фрази“ – всяка от тях се отразява на поведението на децата. Ако учителите получават подкрепа, а не са сами сред 30 нажежени тийнейджъри, ще реагират по-бързо на тормоз. Ако коридорите и дворът са под наблюдение и има вежливи дежурни, ще има по-малко „скрити“ места за агресия.

Съвместна отговорност, а не прехвърляне на топката 

Няма как да очакваме чудеса, ако само родителите говорят за „добро поведение“, а в училището цари хаос. Или обратното – училището въвежда правила, но у дома се гледат с умиление бойни „шеги“ между братята. За да има успех, и родителите, и учителите, и учениците трябва да прилагат еднакви ценности.

Още нещо важно: внедряването на промени изисква участие на децата, не само заповеди „отгоре“. Момчетата и момичетата могат да се включат в изготвяне на проект за класен кодекс, да участват в дискусии за тормоз, да предлагат какви мерки да има. Когато усетят, че им се дава глас, по-голяма е вероятността да създадат истинска общност, в която тормозът е „не-готино“ поведение.

Защо това има значение за вас, като родители?

Когато избирате училище или когато разговаряте с учителите, може да си зададете въпроса: „Какви са ценностите тук? Как гледат на дразнението, боят, вербалните обиди?“. Ако усетите, че ръководството се държи в стил „няма страшно, малко побутвания никого не убива“, внимавайте – липсата на ясна политика може да позволи тормозът да процъфтява.

Същото важи и ако в семейството (или в кварталната среда) се шегуваме грубо, крещим си, оправдаваме „понякога шамарът е решение“. Децата попиват тези нагласи и ги занасят в училище. Позитивната промяна винаги започва от съвместна отговорност: да поставим граници и да насърчаваме уважение.

Не е нужна магия, а всестранна грижа

Тормозът не се преборва само с наказания на отделни агресори. Той е симптом, че училищният климат и груповите взаимоотношения могат да са в нездравословна посока. Но ако обърнем фокуса върху цялото училище – преподаването, ценностите, правилата, физическата среда, ролята на учителя и родителите – можем значително да ограничим това поведение.

Не е лесно, но e по-ефективно от поредната „строга забрана“ за агресивни прояви. Децата трябва да разберат, че мястото им е сред хора, които вярват в тях, учат ги на социална компетентност и не правят компромис с унижаващото отношение. Така става възможно не просто да „поправим“ поредния хулиган, а да изградим общност с истински позитивен дух.

Когато училището като система – от директорския кабинет до междучасията в коридорите – живее с нагласи „Тук е безопасно, тук се уважаваме“, децата усещат тази култура и тормозът няма почва да вирее. С такива програми и мерки помагаме не само на „жертвите“ и „агресорите“, а на всички деца да учат и растат в по-спокойна среда.

Прочети повече за проект "Да подадем ръка, не агресия" ТУК.

Тази статия е създадена в рамките на проект „Да подадем ръка, не агресия“, съфинансиран от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз и ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.