автор: Ангелина Меранзова-Велянова, детски психолог, психотерапевт
Беше една от онези сутрини. Мария пак закъсняваше за работа,
а седем годишният й син играеше на таблета в леглото си.
„Мартиии, хайде ставай вече, закъсняваме!”, провикна се тя от кухнята. От Марти не се чу и думичка. „Мартине, стига си играл на таблета, ставай бързо да не дойда!”. Отново тишина. Ядосана и без капка търпение, Мария се запъти към детската. Със скок достоен за медал, тя преодоля купчината Лего и стикита в средата на стаята и застана заплашително над леглото.
„МАРТИНЕ, ти глух ли си? Оставяй таблета веднага и се обличай за училище! Няма само заради теб да закъснявам всеки път! Как може да си толкова безотговорен! То бива бива амааа…”
Ако тази сцена Ви се струва позната – Вие сте на правилното място!
В такива моменти силно се разгневяваме и казваме неща, които децата ни никога не бива да чуват, дори когато са виновни или „си го заслужават”. Трудно е да се контролират тези автоматични и заучени закани, тъй като са дълбоко вкоренени в нашата психика от обществото и неговите възпитателни методи. А и често стресът ни идва малко в повече. Може да чуете „Слушай какво ти казвам или ще те нашамаря!” на всяка детска площадка или кафе, за жалост понякога заплахи се използват и от педагозите в училищата и детските градини. Гарантират почти всеки път мигновен успех – детето млъква, поглежда виновно надолу и се подчинява пред авторитета.
В отчаянието си много хора се обръщат към нас с въпросите „Как да го/я накарам да ме слуша?”, „Какво да направя, нищо не върши работа?”, „Кажете ми работеща техника, за да ми се подчини!”. Разбираме Ви!
Затова ще Ви дам осем примера за позитивни и утвърждаващи детската личност послания, които повтаряни често ( точно толкова, колкото и негативните) имат НЕВЕРОЯТЕН ефект върху поведението и самочувствието на детето!
„Разбирам, че вниманието ти е на друго място, но бих желал/а да ме изслушаш!” Ако детето прави едно и също нещо въпреки забраната или съвета да не го прави – бъдете търпеливи и спокойно обяснете причината и позитивните резултати, които би постигнало, ако ви послуша. Важно е да не мрънкате и да не назидавате – приятният тон и усмивка вършат чудеса!
Не подронвайте авторитета на другия най-важен човек за Вашето дете – неговата майка или баща. Така наранявате неговата личност, тъй като в душата си то е еднакво лоялно и към двамата си родители. Съсредоточете се в позитивните качества, които е наследило детето: „Колко си строен и красив като баща си!”, „Как прекрасно пееш – също като майка си!” и т.н. Същото важи и за неговите баба и дядо, учители и възрастни хора, които искате то да уважава и обича.
„Знам, че обичаш да правиш музика с лъжиците по масата, ще ти дам възможност да се забавляваш по-късно!” Децата се увличат бързо в дейности, които са нови и интересни за тях, но понякога ние не сме много доволни от техните открития. Забележете как се чувства детето, докато прави това, което искате то да прекрати и го заменете с друго, което ще му осигури същите емоции, но е удобно и приемливо за Вас. Дайте му право на избор измежду два такива алтернативни варианта – така ще привлечете вниманието му по-ефективно.
„Почувствах се наранен/а от действието ти, но вярвам, че ще можем да намерим правилното решение и за двама ни!” Децата често не съзнават как и чрез кои свои действия могат да засрамят или засегнат възрастния или другарчето си. Те трябва да бъдат внимателно въведени в емоционалния свят на другия човек и да им бъде обяснено защо и как е правилно да се държим с другите. Така по-лесно и естествено ще могат да упражняват чувството си за емпатия.
„Излей емоциите си, ако се чувстваш тъжен/на! Като се поуспокоиш, можеш да ми споделиш какво те е натъжило!” Потискането на емоции е вредно за психическото и физическото състояние на детето Ви. Ако плаче и не иска да върви, а Вие бързате – поспрете само за малко. Попитайте го как се чувства и го поощрете за споделената емоция. Така ще си спестите време и ще укрепите връзката на детето с Вас и с неговия емоционален свят.
„Това, което направи беше неприемливо и сега трябва да поемеш последствията от това. Можеш да избереш – днес или няма да гледаш телевизия, или няма да играеш на таблета.” Нека наказанието да е свързано с нещо, което не е жизненоважно за детето като храна, игра ( която може да се случи вкъщи и с подръчни материали – рисуване, лего, пъзел и т.н.) и контактът с родителите и приятелчетата ( „Ще стоиш сам, щом не можеш да си играеш правилно” – така то няма как да се научи да играе „правилно”).
„Измислих нова и супер интересна рецепта, която да направим довечера и мисля, че ще ни хареса! Ще се нуждая от твоята помощ!” Когато детето е помогнало с вечерята, би било по-склонно да опита от „това зеленото”, което е по-полезно за него. Вместо да акцентирате върху вредата от сладкото и бързите закуски – заинтересувайте го от ползата на здравословната храна през неговото активно участие!
„Знам, че скоро ти предстои тест по математика! Аз вярвам в теб и твоите възможности и знай, че ако се нуждаеш от помощ – ще се справим заедно!” Важно е да позитивирате детето, ако изпитва трудности по определен предмет – поощрявайте успехите му и му предлагайте помощта си при неуспехите. Важно е да усеща подкрепа и да се запази интереса му към трудността както при предизвикателство, което ако премине – ще изпита гордост от усилията си!
Не забравяйте да обливате ежедневно детето си с любов! Казвайте му колко интересен човек и колко ценен и важен член от семейството е. Повтаряйте му, че е умно, красиво и добро дете и колко приятно се чувствате в неговата компания!
Думите притежават енергия, която може да сътвори чудеса с Вашето дете! Тяхната сила ще го изгради и утвърди и ще му помага, когато преминава през трудни моменти! Заредете децата си с позитивизъм и ентусиазъм и просто ги гледайте как разцъфват!
„Децата трябва да бъдат научени как да мислят, а не какво да мислят.“ Маргарит Мид
Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!
Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.