Самопомощ за родители: „Когато децата не слушат“

Когато децата имат неприемливо поведение – посрещнете го с игра!

Случва се нещо много интересно, когато сами приканим поведението, което не понасяме – това придава на ситуацията игрив привкус! Това обикновено помага на възрастния да разсъди по добре как да се справи със ситуацията, а децата хваща неподготвени:

„Вместо да изхвърлите боклука, какво ще кажете да се разплуем на дивана за няколко часа?“

или

„Днес съм в чудесно настроение за една голяма караница относно часа за лягане! Искам вие да не отстъпвате, а аз накрая даже ще ударя по масата, за да е по-драматично! Какво ще кажете?“

От една страна тази покана е начин да последваме децата, тъй като е отклик на обичайното им поведение; от друга е начин да ги поведем, тъй като преобръщаме с главата надолу цялата обичайна семейна динамика. Когато ги подканим да се държат ужасно, ние просто правим още една крачка към изграждане връзката родител-дете, като сами си даваме шанс спокойно, с усмивка и с игра да отработим тяхното поведение, което може би иска превантивно регулиране.

Когато децата започнат да се държат лошо и да се боричкат грубо например, преди да сте ги разтървали, можете да играете по следния начин:

„Хей, момчета, виждам, че се биете! Може ли да погледам? Много е интересно как по-големите братя смятат, че могат да командват, а по-малките искат все да се измъкват.“

Може да си осигурите коментар „в ефир“ на всяко тяхно действие:

„Леле! Госпожи и господа, видяхте ли това? Той лежи на дивана; там е от три часа; не се движи! Това може да е нов световен рекорд! А, не, току-що мигна с очи – може би се приготвя да се раздвижи! Каква драма, дами и господа!“

Подобен коментар може да ни помогне да изразим какво чувстваме и мислим по игрив начин. Прекалено често или потискаме всичко, или избухваме изведнъж. Подобно поведение не върши никаква работа, а и накрая се чувстваме ужасно виновни. Опитайте се вместо това да се изразите по игрив начин:

Вие, говорейки с тънък гласец от името на неприбраното пране: „Хеееей, забравихте ни! Омръзна ни да висим проснати на тела!“

Пак вие, влизайки в ролята си на родител: „Ооо, колко неприятно! От четири часа се опитвам да накарам детето да ви прибере, но то просто отказва! Какво ли ще правим сега!“

Неприбраното пране: „О, ужас! Май ще си висим така! А така ни се иска да си стоим удобничко в гардероба!“

Вие: „И аз така се ядосвам! Но задачата не е моя, аз просто не мога да ви помогна! Какво ли ще правим?“

…

Тези техники често предизвикват смях. Когато сам подканиш поведението, което не можеш да понасяш, то се изменя направо чудотворно. Естествено, това не става всеки път. Понякога въздействието не е така явно; променя се собственото ни виждане за това поведение и способността ни да се справяме с него в бъдеще. С други думи този подход понякога въздейства върху играта и поведението на децата, а друг път – върху собственото ни отношение към тях. И двете неща са добре – важното е да престанем да мразим това, което правят. В края на краищата когато мразим любимата им игра (дори тя да е рисково боричкане), ние се чувстваме зле, а те – омаловажени.

Успех, скъпи родители!

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.