Самопомощ за родители: „Играта наужким“

Скъпи родители, често чувам колко е трудно „да играя на момичешки игри“ или „да се лигавя и да се въргалям“.

Знам, че играта наужким понякога „не е моето просто“. Всеки родител има правото да възпитава и ангажира ежедневието на детето си по какъвто начин сметне за най-правилен. И има правото да каже, че психолозите са досадни с техните съвети и изисквания за това как трябва и как не трябва „да гледаме децата си“.

Предвид това – аз няма да се опитвам да ви убеждавам или разубеждавам в каквото и да е било, а ще отговоря на въпроса „Полезно ли е да играем с децата си във въображаема игра?“ чрез единствените неща, чрез което психологията гради своите тези и теории – наблюдение, изследване и извеждане на резултати.

С практиката си в играта “наужким“, децата осъзнават, че те имат средство, чрез което могат да контролират негативните си емоции. Доказано е, че чрез нея те могат да изразят емоции на страх, гняв или дистрес; могат да изпитат вълнение и радост от новооткрит развой на неприятни за тях реални събития; могат да намалят тревожността си, чрез игра, в която побеждават нейния източник и т.н. Случва се и така, че играта на ужким на пода дава път на подредеността и успешната интеграция в училище, защото децата запазват поуките и опита от това „минитюаризиране“ на техния свят, което им позволява да изразяват емоциите си много по-контролирано.

Е, въпреки че всички деца проявяват някаква първоначална склонност към ангажиране във въображаемата игра, откриват се значителни индивидуални различия качеството и разнообразието на подобна игра още при 3-4 годишните дечица. Между нас, психолозите, има широко съгласие, че съществуват тези пет основни измерения в чертите на личността. Които са:

✅Екстровертност

✅Любезност/учтивост

✅Добросъвестност

✅Емоционална стабилност или невротичност

✅Замисленост, развито въображение, любопитство

Изследванията по тази тема тепърва растат, като може да се предположи, че децата, които често са били ангажирани в игра наужким, се превръщат във възрастни, които показват високи показатели на развито въображение и любопитство. Изследванията на 3 и 4-годишните деца показват категорично, че те се забавляват повече по време на игрите в детската градина, умеят да са по-упорити и постоянни, по-лесно осъществяват контакт и играят съвместно с другите деца и има по-малка вероятност да бъдат гневни, агресивни или тъжни за дълъг период от време. А в изследванията на по-големите деца се доказва, че те успяват да контролират емоциите си и са по-малко склонни да бъдат гневни неоправдано, както и много успешно успяват да различат фантазия от реалност.

Играта наужким е ОСНОВЕН похват не само на хората, но и на животните. Всички сме виждали как малките котета гонят опашката на майка си, която не е за ядене, но успешно развива техните умения за лов. Сигурно ви изскачат много други такива примери. Въображаемата игра развива УМЕНИЯТА на малките, които ще им бъдат полезни, когато се превърнат във възрастни. С човешките деца е същото.

Затова родителите са изключително важни в играта наужким, която освен самостоятелна, може да ангажира и цяла група хора. Когато детето си играе на кукли – вижте това като възможност да го научите на правилата и ценностите в човешките взаимоотношения. Когато детето се преструва на лошо куче – вижте това като възможност то да изрази натрупания си гняв и да разберете малко повече за неговия източник. Когато детето строи крепост от чаршафи и столове, в която да се скрие – вижте това като възможност да стигнете по-близо до детето си, като се опитате да влезете в тази крепост. Не грубо, разваляйки я, а преструвайки се. На ранен пътник, на загубила се принцеса, на човек, омагьосан в жаба. Детето само ще ви допусне, за да се възползва от възможността да си поиграете заедно.

А вие ще получите шанс да възпитате детето си по много мек, приятен и забавен начин.

Успех в играта, скъпи родители! 

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.