Ефектите на срама като възпитателно средство

Случвало ли ви се е да не можете да усмирите плачещо и тръшкащо се по земята малко дете?

А може би то упорито отказва да ви слуша и прави каквото си иска? Какъвто и да е вашия случай, със сигурност си имате работа с изпълнено с енергия и свръх любопитно малко същество. Много родители не проявяват търпение към тези капризи и прибягват до строги наказателни средства, които им осигуряват спокойствие поне за кратко. Един от тези широко разпространени възпитателни методи е срамът.

Представете си следната ситуация: вие и 3-годишното Ви дете се разхождате в парка. Малкият пакостник хуква напред, запленен от количка с дистанционно управление. Вие искате той да посети тоалетната преди да отидете на катерушките, за да избегнете никому ненужни мокри инциденти. Любезно молите сладура да Ви последва. След първия отказ, му обяснявате подробно причините и опасенията си. Този път бивате игнорирани и не получавате дори поглед. Ядосани го хващате за ръката и му заявявате: „Бързо идвай с мен или искаш да те оставя да се напишкаш и всички да ти се смеят?“. Тази заплаха от публично унижение, отправена към детето, което не изпълнява командите "Ела тук!", "Спри се!", "Прави иначе!", се отразява на новоформиращата му се личност по няколко начина.

Първо, учи детето да се подчинява безропотно пред авторитета. Изключва всички индивидуални и творчески замисли, които е имало преди да му се „скръцне със зъби“. Този новоизграден страх от авторитетите резултатира в невъзможността за изява пред важни хора, съмнение в себестойността, неспособност да се казва „Не“, подтискане или непознаване на реалните му потребности и трудности при отстояването на личното му мнение. 

Второ, ако не се подчини на системата в нашия живот, човек рискува да го отритнат от обществото. Да бъде черна овца, с неудобно за властта мнение. А това никой не го иска за себе си. Тази човешка социална особеност сме придобили точно чрез ефекта на срама в годините на активно възпитание. Фразите, които родителите използват често са „ Ще ти се смеят другите, ако правиш така!“, „Не те ли е срам от леличката?“, „Засрами се, колко си непослушен!“, „Как можеш да постъпиш така глупаво?“ Особено ефективен е въпросът „Искаш ли да ти се смеят?“, защото така риторично зададен залага детето в капан на лъжлива отговорност. Типичният отговор е не, което е предпоставка за бъдеща зависимост към чуждото мнение и конформно поведение.

Третият и най-опасен ефект за малкото дете е като подводен камък, чието действие ще се усети внезапно и трудно ще се овладее. Тъй като в ранна детска възраст човек не може да направи разлика между импулсите (действията) си и своята личност, засрамването се разбира не като негативно отношение към поведението, а като негативно отношение към самата личност на детето, което снижава позитивното себеусещане значително.

В повечето случаи белите и непослушанието могат да бъдат разрешени чрез открит разговор или разбиране. Ако малката госпожица е оставила червената си близалка на красивия Ви бял диван, не бързайте да я скастряте с „Може ли да си толкова разсеяна?!“. Ако подходите внимателно и спокойно, отговорът й за причината да я остави там може да Ви изненада. Също така ще изгради връзката Ви с нея. Важно е децата да знаят, че промяната и развитието е част от живота на всеки един от нас.

Срамът унищожава убеждението, че човек може да поправи грешката си и че хората няма да го помнят с лошо. Обществото ни ще бъде трансформирано напълно, ако този похват изчезне от стиловете на родителско възпитание. Децата ще бъдат по-толерантни едни към други, по-открити и споделящи личния си свят – просто защото ще знаят, че няма от какво да се срамуват. Ще изградят позитивна нагласа за себе си и другите, и ще подкрепят по-слабите от тях, вместо да ги изолират и потискат. На Ваша помощ, за да възобновите връзката си с вашето дете могат да се притекат обучени специалисти с най-новите методи, техники и парадигми в детската психология. В „Психология и психотерапия за деца и възрастни Инсайт“ ние можем да Ви помогнем да бъдете иновативни, творчески и да развиете умение как да общувате успешно с детето си!

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.