„Аз му обяснявам – той защо не ме разбира?“ - Инат или нещо повече?

Ако сте родител на 2–3-годишно дете, със сигурност сте попадали в сценарий, в който вътрешно си казвате: „Господи, говоря му бавно и спокойно, а то си прави своето и сякаш изобщо не ме разбира“. 

Колкото и да ви звучи нелепо, точно това се случва, когато детето вече може да говори като „малко радио“, но все още не разсъждава логически като вас. Това означава, че то може да повтаря „Да, разбрах, добре, добре!“, но на практика дори не е осмислило фините детайли на вашите обяснения.

Ситуация 1: „Не хвърляй играчки по другите деца!“

Представете си, че сте на гости у приятелско семейство. Вашият син, на вид съвсем съзнателен малчуган, говори спокойно, пита другото дете „Искаш ли да си играем“ и след секунда му хвърля топка в главата. Вие скачате и повтаряте: „Колко пъти да ти казвам – не хвърляме играчки по другите!“ а той ви гледа с големи очи, сякаш не схваща тежестта на „забраната“.

Може дори да ви отвърне: „Добре, мамо“. Но на следващата минута – пак същото. И вие се чудите: „Казах му, обясних му хиляда пъти логично защо не бива да го прави, той дори повтори „добре“… тогава защо продължава?“. Отговорът е, че за детето „добре“ може да значи просто „чух те“, а не „влязох в дълбокия смисъл и сега ще спра да хвърлям“. То научава думи, може да ги комбинира, но логиката зад „не наранявай другите“ му е все още мътна вода.

Ситуация 2: „Бавно и спокойно му казвам да изчака, но той се тръшка“

Седите в колата, бързате да стигнете до магазина, а малката ви дъщеря настойчиво повтаря „Искам сладолед!“. Обяснявате: „Няма как да спра колата в движение… Щом стигнем до магазина, ще ти купя. Изчакай 5 минутки“. Детето обаче почва да ръмжи, плаче и да се извива в столчето си, сякаш не е чуло нито дума.

Вие сте дали логична последователност: „пътуваме – в движение сме – нямаме как да спрем – след малко…“, но за детето фразата „още 5 минутки“ звучи като „След 100 години“. То умее да казва „добре“, но реално в главата му 5 минути са безкрайност, а „в движение“ не означава кой знае какво. Така се стига до повтаряне, повтаряне, повтаряне, но хлапето си прави същото: тръшка се за сладолед.

Ситуация 3: „Внимателно му обясних да подреди играчките, но 2 минути по-късно – хаос“

Картинката е позната: поиграли сте с камиончета и кукли, стаята е станала бойно поле. Вие казвате на малкото дете: „Нека сега приберем играчките на мястото им“, и на пръв поглед то възкликва „Добре!“. Обаче след минута вече тича из стаята с нови забавления, а играчките си остават, където са били. Питате се: „Но нали каза, че ме разбра?“.

Е, да, на думи. За детето да отговори „Добре“ не означава, че е осмислило колко важно е реденето и какви са логическите стъпки – „Избери камиона, сложи го в кутията, следващата играчка…“. В неговия ум съществува само „Забавата е по-силна, щом видя друго интересно нещо“. То реално чува заръката, но не я приоритизира логически.

Защо се случва това „парадоксално“ поведение? 

Малкото дете вече говори (и то как!), може да си изрази желанията, да ползва думи като „защото“, „ако“, „тогава“… Но мозъкът му не е доразвил способността за последователно мислене, за разбиране на условности, за осъзнаване на по-абстрактни правила. Т.е. на чист български: говори, но все още не разсъждава като голям човек.

Външно детето изглежда „умно“, хваща фразите ви, но няма вътрешния процес да разгръща логическа верига от „ако – след това“. Наистина може да повтори наум „Мама каза да не хвърлям“, но емоцията или импулсът може да надделеят и да го направи отново след 2 минути.

Как да действаме, без да се побъркаме

Преди всичко, осъзнайте, че не става дума за „нехайство“ или „упорство“ (макар че изглежда точно така). Просто детето няма структурирани мисловни операции, за да се подчинява на логика или да се ориентира към бъдещ момент. То живее в тук и сега, движено от непосредствените си чувства.

1. Опитайте да предоставите „доказателствено“ действие вместо дълги думи. Ако му обяснявате, че ще е студено без яке, просто вземете ръчичката му и го изведете за секунди на балкона, за да усети хлад. По-вероятно е да възприеме усещането и да се съгласи да облече нещо топло.

2. Съкращавайте приказките. Да, иска ви се да дадете логическо обяснение от рода „Ако не си миеш зъбите, ще имаш кариеси и ще те боли…“, но детето основно чува „Бля-бля-бля“. Кажете кратко „Сега е ред за миене на зъби, хайде да ги търкаме за да станат бели като сняг!“. Това е по-близо до неговия свят на образи и игривост.

3. Не се изкушавайте да сравнявате детето с други, които „вече тиражират логика“. Можете да го смутите и разстройвате. Вместо това покажете търпение и му предложете опростени решения, без да очаквате мигновено „логическо послушание“.

В крайна сметка

Когато детето вече може да говори, често се заблуждаваме, че и разсъждава като нас. Най-доброто, което можем да направим, е да не изпадаме в шок или яд, а да адаптираме общуването си – повече практически демонстрации, къси фрази, по-малко очаквания за рационални аргументи. Детето и без друго расте бързо и един ден ще ви шокира с логиката си, но този ден не е днес.

И ако се чувствате, че думите ви срещат „стена“, не мислете, че сте „лош“ родител. Детето ви е прекрасно, просто мисловният му двигател все още не може да подкара висшите логически скорости. Вярвайте – всичко това е част от чудната фаза на растеж, където словото е далеч преди логиката, но точно в това се крие и магията на детството.

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.