18 практически начина да ПОДХРАНИМ връзката си с детето си

Подходящи за деца с тревожно-амбивалентен или тревожно-избягващ стил на привързаност)

Скъпи родители, обещаните техники са насочени за деца от 2 до 7 години, които по една или друга причина са били лишени от консистентна майчина грижа за техните нужди и потребности през първата годинка. Подходящи са и за осиновени деца, които са израснали в домове; деца, които не могат/не искат да установяват контакт с околните; деца, които се вкопчват в родителите си с повишена тревожност, че нуждите им няма да бъдат удовлетворени. 

Подарявам ви ги с най-голямо удоволствие. ❤

Прочети повече за тревожно-избягващ стил на привързаност при децата.

Прочети повече за тревожно-амбивалентен стил на привързаност при децата.

1. Грижа за нараняванията на детето.

Подгответе си контейнерче с крем (с аромат, който е любим на детето), който ще бъде лесно достъпен за възможностите, които ще ви се поднесат да проявите грижа за нуждите на детето. Направете „голяма работа“ грижите за нараняванията на детето, независимо дали са леки или тежки, видими или невидими, стари или нови. Подчертавам отново – правим голяма работа ГРИЖИТЕ, а не нараняванията!

Когато детето се удари или каже, че някъде по тялото го боли (но няма отворена рана, която да се третира с лекарство) – намажете с крем около зоната на болката, целунете я и й пожелайте да оздравее бързо. Вижте дали кремът се харесва вашето дете, тъй като някои деца могат да имат отблъскваща реакция на усещането, особено ако имат тактилна чувствителност. За такива деца мекото приглаждане може да се почувства като гъделичкане и ще стимулира възбудителната нервна система, което води до активност и възбуда, а не спокойствие. Ако това е така за вашето дете, опитайте умерено силно, бавно докосване, което е успокояващо за повечето от нас.

При по-големите деца може да чуете: „Аз не съм бебе.“ Бихте могли да кажете: „Знам. Но аз нямах шанс да го направя, когато беше бебе, и за това го правя сега.“ Това може да помогне на детето ви да отговори положително на грижите. Ако не го прави, не го насилвайте! Вие тепърва „посаждате семенцето“, давайки своето разрешение на детето да има „бебешки нужди“, докато вербализира/осъзнае, че тези нужди все още са налице. Вие също давате разрешение на детето си да посрещне тези нужди и разрешение да ги посрещне от вас. Правейки това, вие създавате възможност това да се случи, когато вашето дете се почувства готово.

2. Инициирайте взаимодействия, които обикновено се срещат при по-ранните периоди на развитие.

Целенасочено изпълнявайте взаимодействия с детето си, които са характерни за ранните периоди на развитието, особено бебешките. Хубав начин е да намерите време да захраните детето чрез истинско бебешко шише с биберон с вода, сок или мляко. (Забележка: Увеличете дупката в биберона, като направите X през отвора с остър нож. По-големите деца нямат силния смукателен рефлекс на кърмачето и волята да изсмучат съдържанието, което може да ги разочарова, когато дупката е малка). Не позволявайте на детето си да се разхожда, държейки шишето; работете за това на детето ви да е удобно да бъде гушнатов ръцете ви или облегнато на възглавници и помогнете на детето си, дръжейки бутилката. Чаши и кутии за сок могат да се използват по подобен начин.

Други начини за възстановяване на детството са чрез хранене, къпане, пеене, гушкане. НЕ трябва да къпете по-голямо дете или юношата, но със сигурност можете да го разхлаждате по шията и ръцете с мокра кърпа в горещ ден, да му правите вятър с вентилатор, хартия или голяма възглавница след активна игра или игриво да го храните с бисквитка и да го гледате как я изяжда!

С по-малките деца играйте игри от ранната детска възраст, като криеница, „Това малко прасенце“ и други игри, които са за двама и присъства елементът докосване. Приспособете ги за игра с по-големите деца.

3. Пейте на детето си: пейте приспивни песни, весели песни, глупави/забавни песни.

4. Погрижете се няколко пъти да се свързвате с детето през ежедневните му задачи като връзване на обувки, закопчаване на копчета и т.н. Добра идея за свързване с момиче е ресането на коса.

5. Масажирайте детето си.

6. Запознайте се с детето си по начина, по който родителите се запознават с новороденото си бебе.

– Гледайте в очите на детето.

– Бройте пръстчета на ръце и крака, бройте уши, очи, носле.

– Ако има родилни петънца – намерете ги и им отделете внимание да покажете колко са специални и уникални.

– Имитирайте смешни лица и шумове. Следвайте реакциите на детето, имитирайки първо лицето на детето си, а след това направете смешно лице, което вашето дете да имитира.

– Сравнете приликите и разликите между вас по размер – ръце и крака, цвят на кожата и косата, подробности за усмивките, брой на лунички и бенки, линиите на дланите или бръчките на лицето.

7. Показвайте и демонстрирайте любов, не говорете просто за това, че го обичате.

Не е достатъчно да кажете на детето си „Обичам те”много пъти през деня. Вашата невербална комуникация казва всичко, затова разработете свои лични начини да покажете любов и грижа.

8. Повдигане в чаршаф.

Двамата родители или родители и други членове на семейството заставате около чаршафа. Накарайте детето си да легне в средата по гръб. Нека всеки вземе част от чаршафа и с негова помощ да повдигне детето във въздуха, пеейки:

„Люля-баля (името на детето) към върха!

Ако духа вятър, люлката ще се люлее.

Ако клонката се счупи, люлката ще падне,

Но ние сме тук и ще хванем (името на детето)“

Или:

„(Името на детето) лежи над океана.

(Името на детето) лежи над морето,

(Името на детето) лежи над океана,

О, върни ми (Името на детето) на мен, на мен

О, върни ми (Името на детето)“

(Повторете последният ред още два пъти)

9. Четете приказки заедно.

10. Гледайте филмчета заедно.

11. Отделете време за гушкане.

Намерете време просто да се гушкате с детето си. Това може да бъде преди лягане, при събуждане или когато детето е спокойно. Слушането на мека музика, четене на приказки, пеенето или храненето на детето ви са подходящи неща за вършене по време на гушкане. Можете също така да споделите на детето какво ще запомните за него от изминалия ден: „Днес ще запомня как очите ти станаха тооолкова големи, когато успя да хванеш топката.“

Вместо послания, фокусирани върху изпълнението им, от рода на „Това беше добра игра на баскетбол!“, опитайте се да давате послания като „Спомням си колко силни бяха ръцете ти, докато играеше баскетбол!“ или „Обичам начина, по който любопитстваш за интересните неща от света, които все още не знаеш!„.

12. Намерете начини да улесните взаимодействието „лице в лице“ с нежен контакт с очите.

Когато храните детето си, опитайте се да „намерите“ лицето му и го гледайте в очите. Опитайте се да не казвате: „Погледни ме.“ Ако вашето дете гледа на друго място или откъсва поглед от вас, кажете: „О, не! Къде са тези красиви очи? Нека да видим дали мога да ги намеря!“. След това преместете лицето си, за да бъде на линията на зрението на детето и правете това, ако детето продължава да избягва погледа ви. Направете това много игриво и не повтаряйте повече от два пъти. Искате да „ухажвате“ детето си, а не да го принуждавате или доминирате.

Бъдете готови да потърсите контакта „очи в очи“, за да постигнете по-близка емоционална връзка, но и бъдете готови да посрещнете възможния страх от интимност, който може да има детето ви.

13. Използвайте името на детето си.

Използвайте го по-често от „дъще“ или „сине“. Използването на името на вашето дете ще привлече вниманието му, ще разбере, че е уникална за вас и другите личност и ще му помогнете да се чувства по-забелязано и специално. Нежните прякори са също добра идея. Използвай този специален прякор на вашето дете в песни, приказки, когато давате указания и коментирате ежедневни събития.

14. Намерете начини да бъдете важни за детето си.

Ако детето ви не показва нужда от вас, покажете му, че искате да участвате така или иначе. Създавайте ситуации, в които детето ви да се нуждае от вас. Използвайте играчки, които изискват вашата помощ, например надуването на балон или пренасянето на колелото на улицата.

15. Давайте обратна връзка.

Когато детето ви играе без вас, прекъснете това, с което се занимавате, за да обърнете внимание на това, което детето ви прави – например „Ей, тази рисунка изглежда страхотно!” или просто ги погледнете в очите и им се усмихнете. Дори кратък момент на емоционална връзка ще даде послание на вашето дете, „В моите мисли си и когато се отдръпваш от мен, и когато си близо до мен. Помня те, независимо от това.„

16. Хранене.

Храненето на по-малки или по-големи деца символизира преките, чувствени и емоционално близки преживявания в ранна детска възраст. Малките деца често се наслаждават да бъдат хранени от родителите си. По-големите деца често ще приемат да бъдат хранени, особено любимият си сладолед, даден от малка лъжица. Това може да се направи вечер рутинно, като детето лежи до вас на дивана или от другата ви страна в удобен стол. Докато давате сладоледа, разговаряйте заедно без някаква конкретна цел – неангажиращият разговор трябва да е спокоен, като през споделения опит ще развиете лекотата помежду си.

Дори деца, които упорито избягват други форми на игра, инициирани от вас, често се наслаждават на времето с родител, който ги храни с любимата им храна.

ЗА ПО-ГОЛЕМИ ДЕЦА

Игра с ръце.

Накарайте детето да сложи едната си ръка над вашата, след това сложете другата си ръка отгоре, после другата ръка на детето над вашата и така нататък. Движете се нагоре, докато детето може да вдига ръцете си, после тръгнете надолу. Това може да се направи и с повече членове на семейството.

Играйте на „Прогноза за времето“

Това е забавен начин да постигнете подхранващ и емоционален контакт с по-голямото ви дете. Това може да се направи с двама души (родител-дете) или с повече членове. Наредете се на влакче така, че да можете удобно да докоснете гърба на човека пред вас. Сега е време да направите прогноза за времето. За всеки тип време, което обявите, правете движения с ръце на гърба на детето си (човека пред вас) по начини, символизиращи времето.

За слънчев ден, можете да нарисувате кръг и след това лъчите на слънцето. За дъжд, започнете с малки капки (меки потупвания с върха на пръстите по гърба), след това силен дъжд (по-тежки потупвания и гладене по гърба с пръсти), гръмотевична буря, включително светкавица (зигзагообразно движение на гърба) и гръм (юмруци туптящи по гърба). Снегът може да доведе до виелица с вятър и снеговалеж (вихри на движение на пръсти, ръце). Добавете каквото и да е време, за което се сещате, след което завършете със слънчев ден.

Виждате, че тези техники са специално насочени към възстановяване/подхранване връзката на родител и дете, което е развило тревожно-амбивалентна или тревожно-избягваща привързаност. Следете постовете в блога, защото ще споделяме много други начини за изграждане на сигурна привързаност и доверие към родителя, другите и света като цяло!

Успех, скъпи родители!

Не чакайте трудната ситуация, пред която е изправено детето Ви да премине „от само себе си“! Ние, психолозите от „Инсайт“ сме насреща Ви и ще Ви подкрепим в приключението наречено родителство! Свържете се с наш детски психолог в гр.Бургас!

Автор: детски психолог Ангелина Меранзова-Велянова, за контакт с мен натиснете ТУК.